Клайв Къслър - Златото на Спарта

Здесь есть возможность читать онлайн «Клайв Къслър - Златото на Спарта» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Златото на Спарта: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Златото на Спарта»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Древно съкровище, заграбено от Ксеркс Велики… Открито от Наполеон Бонапарт… Изгубено до днес…
Сам и Реми Фарго, търсачи на съкровища и приключения, са на поредната си експедиция. Затънали до кръста в кал в блатото Покомоук в Мериленд, те търсят изгубено злато. Вместо това намират немска миниподводница от Втората световна война.
В подводницата има мъртво тяло и загадъчна, изключително рядка бутилка вино, която се оказва една от дванайсетте бутилки от изгубената изба на Наполеон. Както и ключ към легендарно древно съкровище.
Съкровище, заради което Хедеон Бондарук — милионер от наполовина руски, наполовина персийски произход, е готов на всичко, защото е убеден, че е потомък на великия Ксеркс. Съкровището е негово и той ще отстрани всеки, който се опита да застане на пътя му…

Златото на Спарта — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Златото на Спарта», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Какво търси?

— Призори е най-опасното време за лавини — обясни Лоран. — През нощта вятърът втвърдява горния пласт на снега, а слоевете отдолу остават меки. Когато слънцето изгрее, разтопява горния пласт. Често единственото предупреждение е звукът: все едно сам Бог надава рев от небесата.

След няколко минути водачът отново се появи. Той даде знак на Лоран, качи се на коня и продължи напред.

Продължиха да яздят още четири часа, следвайки змийските извивки на долината, спускаща се към подножието на планината. Не след дълго навлязоха в тясна клисура от назъбени сиви гранити, прорязани от лед. Водачът отново даде знак да спрат и слезе от коня. Този път Лоран го последва, Наполеон също.

— Тук ли? — огледа се генералът.

— Тук — усмихна се дяволито дивизионният генерал, като откачи две маслени лампи от седлото. — Последвайте ме, ако обичате.

Тръгнаха надолу по пътеката, подминавайки шестте коня пред тях, докато ездачите стояха мирно пред генерала си. Наполеон кимна тържествено на всеки поотделно, а когато стигна до края на колоната, двамата с Лоран спряха. След няколко минути водачът се появи иззад една скала отляво и се приближи към тях.

— Може би помните сержант Пелетие, генерале.

— Разбира се — потвърди Наполеон. — На ваше разположение съм, Пелетие. Водете ме.

Пелетие козирува, грабна намотаното въже от седлото си и тръгна по пъртината, която току-що бе прокарал през стигащите до гърдите им преспи. Озоваха се в подножието на гранитната стена, тръгнаха успоредно на нея и след още петдесетина метра спряха пред една правоъгълна ниша.

— Чудно местенце, Лоран. Какво гледам?

Лоран кимна на Пелетие, който вдигна мускета високо над главата си и замахна с приклада срещу скалата. Вместо дървото да се сцепи от удара, се чу пукането на лед. Пелетие замахна още четири пъти, докато не зейна отвесна цепнатина, три педи широка и почти един човешки бой висока.

Наполеон надникна вътре, но не видя нищо в тъмнината.

— Предполагаме, че през лятото входът е закрит от храсти и увивни растения, а през зимата го покриват преспи — обясни Лоран. — Подозирам, че някъде вътре има източник на влага. Това обяснява тънката ледена завеса, която, както по всички личи, се образува всяка нощ.

— Интересно… А кой го намери?

— Аз, генерале — обади се Пелетие. — Бяхме спрели конете да си отдъхнат, а аз трябваше… имах нужда да…

— Разбирам, сержант, продължавайте.

— Ами явно съм се отдалечил повечко. Когато свърших, се облегнах на стената и ледът зад гърба ми се пропука. Направих няколко крачки навътре, без да очаквам нещо особено, докато не видях… всъщност вижте сам, генерале.

— Ти влизал ли си? — обърна се Наполеон към Лоран.

— Да, генерале. Аз и сержант Пелетие. Никой друг.

— Много добре, Лоран. След вас.

Навлязоха в скален тунел, дълъг около пет-шест метра. Постепенно тунелът се стесняваше и ги принуди да вървят приведени. Изведнъж пред очите им се откри пещерата. Лоран и Пелетие отстъпиха встрани, за да може Наполеон да мине пред тях, и вдигнаха лампите си, които хвърляха жълти отблясъци по стените.

Пещерата с размери приблизително петнайсет на двайсет метра приличаше на леден дворец. Стените и подът бяха покрити с лед, на места дебел повече от метър, а на други толкова тънък, че Наполеон виждаше тъмната сива скала отдолу. От тавана висяха лъщящи сталактити, които докосваха издигащите се от пода сталагмити, образувайки ледени скулптури, напомнящи на пясъчни часовници. За разлика от гладкия под, ледът по тавана беше груб и отразяваше светлината като осеяно със звезди небе. Някъде дълбоко в пещерата се чуваше звук от капеща вода и едва доловимо свирене на вятър.

— Великолепно е — продума Наполеон.

— Ето какво намери Пелетие до входа — каза Лоран, като се приближи до стената. Наполеон го последва. Дивизионният генерал насочи лампата си към един предмет на пода. Щит.

Плетеният щит, покрит с кожа и изрисуван с припокриващи се червени и черни квадрати, беше към метър и петдесет на височина и около шейсет сантиметра широчина.

— Старичък е… — измърмори Наполеон.

— Поне на две хиляди години по моему — потвърди Лоран. — Познанията ми по история леко са избледнели, но мисля, че се казва „герон“. Използван е от леката пехота на персийските войски.

— Боже мой…

— Има и още, генерале. Насам.

Провирайки се между гората от сталактити, Лоран го поведе към дъното на залата и през друг тунел с груба овална форма, висок малко над един метър.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Златото на Спарта»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Златото на Спарта» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Клайв Къслър - Корабът на чумата
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Пираня
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Сахара
Клайв Къслър
libcat.ru: книга без обложки
Клайв Къслър
libcat.ru: книга без обложки
Клайв Къслър
libcat.ru: книга без обложки
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Призрачният кораб
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Портата на дявола
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Синьо злато
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Мираж
Клайв Къслър
Клайв Касслер - Златото на Спарта
Клайв Касслер
Отзывы о книге «Златото на Спарта»

Обсуждение, отзывы о книге «Златото на Спарта» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x