Клайв Къслър - Синьо злато

Американецът освободи дясната си ръка и стовари големия си юмрук в челюстта на бодигарда. Няколко галактики преминаха за миг през главата на Филипо и той почти загуби съзнание, но не освободи мъртвата хватка върху оръжието. Райордън се приготви за нов удар. Бразилецът го посрещна с лакът.

И двамата мъже имаха богат опит в улични сбивания. Филипо заби пръсти в очите на американеца, а оня захапа дланта му. Бодигардът удари с коляно в слабините и когато Райордън отвори уста, му нанесе удар с глава в носа. Хрущялът се счупи. Още малко и щеше да надделее, но в този миг самолетът легна върху другата си страна.

Биещите се хвръкнаха върху кресло на противоположната страна. Сега американецът беше отгоре. Филипо се опита да му нанесе удар с револвера, но пилотът хвана китката му с две ръце и започна да я извива назад и надолу. Филипо беше силен, но не можеше да устои с една ръка срещу напъна на две. Дулото все повече се навеждаше към тялото му.

Сега Райордън бе хванал оръжието и го натискаше надолу. Филипо се бореше мъжки и почти си бе върнал контрола над револвера, но дръжката му стана хлъзгава от кръвта, струяща от носа на американеца. Той успя да насочи оръжието към противника си, докопа спусъка и го натисна. Чу се приглушен звук. Тялото на Филипо се сгърчи, а после се отпусна с проникналия в гърдите куршум.

Машината зае нормалното си положение. Райордън се изправи и тръгна обратно към пилотската кабина. Спря и се обърна, явно усетил, че нещо не е както трябва.

Захвърленият револвер беше върху гърдите на бразилеца, който се мъчеше да го насочи за изстрел. Райордън се хвърли като ранен носорог. Оръжието гракна. Първият куршум удари нападателя в рамото и той продължи напред. Мозъкът на Филипо загиваше, но спусъкът бе натиснат още два пъти. Вторият изстрел улучи сърцето на американеца и го уби на мига. Третият прелетя покрай него. Докато пилотът се свличаше на пода, ръката на бодигарда вече бе изпуснала оръжието.

Борбата в едната и другата половина на самолета отне само няколко секунди. Франсешка бе хвърлена между седалките и се преструваше на бездиханна, докато окървавеният пилот се насочваше към кабината. Изстрелите я накараха да се притисне по-силно към пода.

Сега внимателно проточи шия към пътеката и видя мъртвото тяло на пилота. Тя припълзя до трупа на Филипо, сграбчи револвера и тръгна към пилотската кабина, забравила от бяс страха си. Шокът премина за миг в бяс.

Вторият пилот беше наведен напред. Не падаше, задържан от предпазните колани. В преградата между пилотската и пътническата кабини зееше дупка. Дупка имаше и в облегалката на втория пилот. Последният изстрел на Филипо.

Франсешка изправи бразилеца. Стенанието му й съобщи, че е още жив.

— Можеш ли да говориш? — попита го тя.

Карлуш обърна очи и изхриптя:

— Да.

— Добре! Прострелян си, но мисля, че нямаш засегнат важен орган — излъга тя. — Сега ще спра кръвта.

Донесе аптечката с мисълта, че всъщност й трябва шокова зала в отделение за бърза помощ. Почти припадна, като видя локвата кръв, образувана от стичащата се кръв по гърба на мъжа. Притиснатият към раната компрес потъмня начаса, но може и да бе забавил загубата на кръв. Невъзможно бе да се прецени. Единственото нещо, което знаеше с положителност беше, че човекът умираше.

Осъзнала ужасяващата истина, тя погледна към светещите контролни табла, парализирана от мисълта, че този умиращ човек държи ключа към нейния живот. Трябваше да го закрепи.

Франсешка отиде за бутилката ром и допря гърлото й до устните на мъжа. Повечето течност се разля по бузите му, а малкото количество в гърлото, го задави. Той се закашля и поиска още. Алкохолът върна цвета на лицето му и искрицата живот в изцъклените му очи.

Тя долепи устни до ухото му.

— Трябва да летиш — произнесе с равен глас. — Друг шанс нямаме!

Близостта на красивата жена сякаш му даде сили. Погледът му беше стъклен, но напрегнат. Кимна и посегна към бутона на радиото, което го свързваше директно с контрола на полетите в Рио. Франсешка се отпусна в пилотското кресло и нахлузи слушалките. Чу шумовете от кулата. Карлуш я помоли с поглед за помощ, Франсешка заговори, като обрисува положението им на дежурния.

— Какво да правим? — попита го тя.

След мъчителна пауза, гласът каза:

— Веднага се насочете към Каракас.

— Каракас е много далече — изграчи Карлуш, мобилизирал всички сили. — Нещо по-близо.

Проточиха се още няколко мига.