Клайв Къслър - Синьо злато

— Ами, ако греша? Ако те просто си вършат работата?

— Много просто — сви рамене Филипо. — Ще предупредим по радиото. Ще кацнем на най-близкото летище, ще извикаме полиция и ще изясним всичко. После, продължаваме!

Разговорът им беше прекъснат внезапно. Вратата на пилотската кабина се отвори и капитанът влезе при тях. Той го направи внимателно, принуден да наведе глава под ниския праг на вратата.

— Някакви шегички ли си правите? — попита той с кривата си усмивка. — Знаете ли още?

— Моля, senhor? — отвърна Филипо.

— Е, и аз имам една за вас двамата — заяви пилотът. Тежкият поглед под отпуснати клепачи придаваше на Райордън сънлив вид. Но в начина, по който посегна зад гърба си и измъкна затъкнатия зад колана пистолет, нямаше нищо тромаво.

— Дай го тук! — протегна той ръка към Филипо — И много бавно!

Гардът внимателно разтвори широко сакото, за да се види добре подраменния кобур, после измъкна оръжието с крайчетата на пръстите си. Пилотът го затъкна в пояса си.

— Благодаря ти, amigo 4 4 Amigo (исп. и порт.) — Приятел. — каза той. — Винаги е удоволствие да се работи с професионалист. — Той приседна на подлакътника на едно свободно кресло и си запали цигара със свободната ръка. — Приказвахме си с партньора и си викаме, че може нещо да ни имате зъб. Викаме си, тия сигурно ни нямат доверие, като пристигна втория път, та по-добре да си изясним нещата, за да няма недоразумения.

— Капитан Райордън, какво точно става? — попита Франсешка. — Накъде ни карате?

— Казаха ни, че сте умна — отбеляза пилотът с усмивка. — Партньорът ми не трябваше да се фука със самолета. — Той изпусна две струйки дим през ноздрите си. — Права сте. Не отиваме в Маями. Насочили сме се към Тринидад.

— Тринидад?

— Чувал съм, че е чудно местенце.

— Не разбирам.

— Ами, вижте какъв е случаят, сеньорита. На тамошното летище ви очаква комисия по посрещането. И не ме питайте кои са, защото не знам. Всичко, което знам е, че са ни наели, за да ви закараме дотам. Очакваше се всичко да мине по мед и масло. Щяхме да ви съобщим, че има технически проблем и трябва да кацнем извънпланово.

— Какво е станало с нашите пилоти? — попита Филипо.

— Случи им се злополука — отвърна Райордън със свиване на рамене. После размаза фаса си на пода. — Та, такива ми ти работи, мис. Стойте си кротко и всичко ще бъде наред. Що се отнася до вас, cavaleiro 5 5 Cavaleiro (порт.) — Благородни господине. , съжалявам, задето ви създавам неприятности с шефовете. Бих могъл да ви завържа и двамата, но не ми се вярва да направите някаква глупост, освен ако искате да си карате самолета сами. Още нещо. Изправете се, приятелю, и се обърнете с гръб.

Като помисли, че ще го обискират, Филипо безмълвно се извърна. Предупреждението на Франсешка закъсня. Цевта на пистолета описа сребрист полукръг и се стовари над дясното ухо на охранителя. Зловещият звук на удара бе заглушен от болезнения вик на пострадалия, който се сви на две и падна сгърчен на пода.

Франсешка скочи от мястото си.

— Защо направихте това? — попита предизвикателно тя. — Оръжието му е у вас. Нищо не можеше да ви стори.

— Съжалявам, мис. Аз твърдо вярвам в двойната осигуровка. — Райордън прекрачи проснатото на пътеката тяло, като да бе чувал с картофи. — Нищо не предпазва така ефикасно човек от глупости, както една пукната глава. Там виси аптечка за първа помощ. Докато го оправите, ще стане време за кацане. — Той докосна с пръсти фуражката си и потъна в пилотската кабина, като затвори вратата след себе си.

Франсешка коленичи до пострадалия бодигард. Натопи салфетки в минерална вода и почисти раната. После я натисна, докато спря да кърви и дезинфекцира цялото пострадало място. Огъна в друга салфетка няколко бучки лед и ги допря до главата, за да предотврати подуване.

Докато седеше така край пострадалия, Франсешка се мъчеше да разбере, за какво става дума. Изключваше отвличане за пари. Единствена причина за някого да си даде чак такъв труд, би могла да е научната й разработка. Който и да беше той, явно се стремеше към нещо повече от скиците и писмените материали, свързани с нея. Биха могли да ограбят кабинета й или да отмъкнат багажа от летището. Но им трябваше самата тя, за да разшифрова резултатите от своя труд. Той беше толкова специфичен, толкова изключителен по своя характер, че не се вместваше в обичайните научни рамки. За това и никой досега не бе стигал до подобни идеи.

Но в цялата работа нямаше и грам разум! Само след броени дни тя щеше да подари своя труд на света, без да иска нещо в замяна. Никакви патенти, никакви авторски права. Никакви хонорари. Напълно безплатно. В гърдите й се надигна ярост. Тези безскрупулни типове не й позволяваха да направи живота на милиони хора по-добър!