Клайв Къслър - Свещеният камък

Уби петима от тях, като използваше ту миномета, ту ожесточен автоматичен огън. Но двама успяха да се приближат до позицията му. Единият го рани в ра­мото, когато понечи да отстъпи.

Вторият му преряза гърлото с ужасен на вид извит нож.

Снижавайки се надолу, готов да поднови стрелба­та, пилотът на АС-130 видя как Хънт беше убит и го съобщи по радиото на другите самолети. Останали­те от отряда също станаха свидетели и гледката пре­махна страха им и го замени с ярост. Когато АС-130 се издигна за нов завой, бойците скочиха и пометоха новата вълна, която тъкмо напускаше пещерата и се спускаше надолу по хълма. Втурнаха се напред като един, стигнаха до сразения си командир и огра­диха в кръг тялото му, за да го защитят. Изчакаха врага да се приближи, но като по магия, или пък усе­щайки яростта на американските войници, врагът се обърна и отстъпи.

На седем хиляди метра над тях и на по-малко от десет минути от целта пилотът на В-52 изключи мик­рофона и го върна на мястото му.

— Чухте ли това? – попита тихо по интеркома еки­пажа си.

Самолетът беше притихнал, като се изключи бръм­ченето на осемте двигателя. Пилотът не се нуждаеше от отговор – знаеше, че бяха чули каквото бе чул и той.

— Ще превърнем тази планина в купчина прах – заяви –Когато врагът се върне за телата на убитите искам да ги събират с лъжица.

След четири минути хеликоптерите дойдоха да приберат отряд три. Тялото на Хънт и ранените бяха натоварени на първия „Блекхоук“. Останалите войници, с наведени глави, се качиха на втория. След това бойните хеликоптери и АС-130 изсипаха върху склона огнен ад от олово и бомби. Не след дълго се появи и В-52. Кръвта се лееше надолу по хълма и вра­гът беше сразен. Но демонстрацията на сила беше дошла прекалено късно за лейтенант Хънт.

С времето само жаждата за отмъщение щеше да бележи кончината му.

И щяха да минат години, преди да се уталожи.

„Орегон“ стоеше до един кей в Рейкявик Исландия, здраво завързан за кнехтовете. Плавателните съдове в пристанището представляваха миш-маш от товарни и туристически кораби, рибарски лодки, траулери, по-малки круизери и – колкото и необичайно да е за Исландия – няколко големи яхти. Рибарските лодки подпомагаха най-голямата промишленост на Исландия; яхтите бяха тук заради арабската среща на върха, която се провеждаше в момента.

„Орегон“ не би спечелил нито един конкурс за красота. Сто и петдесет и отгоре метровият товарен параход сякаш се крепеше единствено на ръждата. Горните палуби бяха затрупани с боклуци, горният и долният корпус представляваха какофония от биещи се по цвят бои, а кранът по средата на кораба изглеждаше така, сякаш всеки момент ще падне във водата.

Но външният вид на „Орегон“ лъжеше.

Ръждата беше внимателно нанесена радароабсорбираща боя, която му позволяваше да се промъква покрай екраните на радарите като призрак, боклу­ците по палубите бяха само за камуфлаж. Кранът си работеше отлично; рейте си бяха наред, някои представляваха антени, а останалите прикриваха ракетните установки. Удобствата под палубите се равняваха на тези в най-скъпите яхти. Вътре има­ше луксозни кабини, комуникационни устройства последна дума на техниката, команден център, хе­ликоптер и напълно оборудвана работилница. Сто­ловата можеше да съперничи на най-изисканите рес­торанти. Лазаретът повече подхождаше на скъпо струващ болничен апартамент. Задвижван от два магнитохидродинамични двигателя, „Орегон“ мо­жеше да се носи като гепард и да завива като колич­ка от увеселителен парк. Корабът нямаше нищо об­що с външния си вид.

„Орегон“ беше боен, свръхмодерен разузнавате­лен плавателен съд с екипаж от обучени професио­налисти.

Корпорацията, която притежаваше и ръководеше „Орегон“, се състоеше от бивши военни и разузнава­чи, които се хващаха на работа при отделни държа­ви и частни лица, нуждаещи се от специални услуги. Представляваха частна армия от съвестни наемни­ци. Американското правителство често им възлага­ше мисии, защото те бяха извън полезрението на Кон­греса, съществуваха в един сенчест свят, без да се пол­зват с дипломатическа защита или признание от стра­на на правителството.

Корпорацията можеше да бъде наемана – но чле­новете й подбираха много внимателно клиентите си.

Последната седмица бяха прекарали в Исландия, осигурявайки безопасността на емира на Катар, който присъстваше на срещата на върха. Исландия бе­ше избрана за тази среща по ред причини. Страната беше малка, жителите на Рейкявик наброяваха сто хиляди души и това беше от полза по отношение на мерките за сигурност. Населението беше еднородно и чужденците стърчаха като палци, което улесняваше възможността да се засекат терористите, възнамеряващи да осуетят мирните преговори. И последно. Исландия се гордееше с най-стария съставен с избори парламент. Демокрацията в страната се развиваше вече столетия наред.