Клайв Къслър - Свещеният камък

В дневния ред на продължаващите една седмица срещи влизаше окупирането на Ирак, положението в Израел и Палестина и разпространението на фундаменталисткия тероризъм. И въпреки че срещата не беше под егидата на Обединените нации или някоя друга водеща световна организация, присъстващите на нея лидери знаеха, че трябва да бъде съгласувана обща политика и да се предприемат действия.

Участваха Русия, Франция, Германия, Египет, Йордания и още няколко страни от Близкия изток. Израел, Сирия и Иран бяха отказали. Съединените щати, Великобритания и Полша, като съюзници освободители на Ирак, бяха там, както и група по-малки страни. Близо две дузини държави и техните дипломати, охрана, разузнаване и обслужващ персонал бяха слезли в столицата на Исландия като облак комари през нощта. При малобройното население на столицата масата шпиони и охранители се набиваха на очи на фона на жителите на Рейкявик, все едно носеха бикини посред студа. Ислаидците бяха бели, руси и синеоки – трудно можеше да се дегизира така човек, ако искаше да се слее с тях.

Рейкявик бе град с ниски сгради и ярко боядисани къщи, които изпъкваха на фона на покрития със сняг терен като украшения по коледна елха. Най-високата сграда – църквата „Алгримскиркя“, се издигаше само с няколко етажа отгоре и парата от гейзерите наоколо, които отопляваха домовете и сградите, придаваше на пейзажа сюрреалистичен вид. Заради водородния сулфид от горещите извори из въздуха се носеше лека смрад на развалено яйце.

Рейкявик беше скупчен около незамръзващото ця­ла година пристанище, което приютяваше рибарска­та флота, основното перо в исландската икономика.

И в контраст с името на страната* температурите в града всъщност бяха по-умерени от тези в Ню Йорк. Исландците бяха едновременно изключително здра­ви и видимо щастливи. Щастието се дължеше на по­ложителната нагласа; здравето – на изобилието от го­рещи езера около гейзерите.

[* Ледена земя (англ.) – Б.пр.]

Арабските срещи на върха се състояха в Офой, голяма къща, която сега се използваше за нужди­те на града и в която през 1986 година се беше със­тояла срещата между Михаил Горбачов и Роналд Рейган. Офой се намираше на около километър от мястото, където беше закотвен „Орегон“, а това до­пълнително улесняваше гарантирането на сигур­ността.

Катар беше използвал Корпорацията и преди – двете страни се радваха на много добри взаимоотно­шения.

От уважение към участниците християни в сре­щата на върха на Коледа нямаше запланувана ни­то една среща, затова в кухнята на „Орегон“ трима готвачи поставяха довършителните щрихи на пред­стоящото пиршество. Основното ястие беше във фурната – дванайсет големи пълнени обезкостени пуйки. Обезкостените пуйки бяха празничното блюдо за екипажа – малки обезкостени птици с пъл­неж от царевично брашно и градински чай, напъ­хани в обезкостени патици с по-тънък пласт от хлеб­на плънка с много подправки, които от своя страна бяха напъхани в големи обезкостени пуйки, гарни­рани със скариди и пълнеж от кестени. Когато пти­ците се нарежеха, щяха да се получат парчета с три вида месо.

Подносите с ордьоври вече бяха върху масите: мариновани моркови, целина, праз, репички и нарязани на дълги тънки ивички тиквички. Имаше купи с ядки и плодове, сирене и солени бисквити. Подноси с щипки от раци, сурови стриди и хапки от омари. Три вида супа; салати „Уолдорф“, зелена и желирана; рибно блюдо; плато със сирена; пай с кайма, тиквен, ябълков и боровинков; вино, портвайн, ликьори и ка­фе „Джамайка Блу Маунтийн“.

Никой от екипажа нямаше да си тръгне гладен.

В луксозната си баня Хуан Кабрило подсуши мок­рата си коса, избръсна се и наплиска лицето си с афтършейв с аромат на ром. Русата му късо подстрига­на коса се нуждаеше от малко грижи, но през послед­ните няколко седмици си беше пуснал козя брадич­ка, която внимателно оформи с чифт ножички от не­ръждаема стомана. Доволен от свършеното, той се погледна в огледалото и се усмихна. Изглеждаше доб­ре – отпочинал, здрав и доволен.

Влезе в кабината и си избра колосана бяла риза, сив костюм от висококачествен тънък вълнен плат, ушит по поръчка в Лондон, копринена вратовръзка, меки сиви вълнени чорапи и чифт черни, лъснати велурени мокасини „Коул Хаан“. Подреди ги върху лег­лото и започна да се облича.

Докато връзваше връзката на червени и сини Райста, се погледна за последно в огледалото, после отвори вратата и се запъти надолу по коридора към асансьора. Преди няколко часа екипажът му беше научил за надвиснала над емира заплаха. Ако планът им успееше, с един куршум щяха да убият два заека.