Клайв Къслър - Свещеният камък

Акерман наклони пръта на една страна и бавно започна да бута.

Тънката каменна плоча на тавана беше с квадратна форма. Щом бутна по-силно, тя се плъзна върху древни дървени релси и се отвори като добре смазан капак на изкусно изработен прозорец.

С отварянето на капака отгоре изпадна стълба, направена от моржова кожа.

От изумление Акерман не смееше да помръдне. След малко изгаси все още догарящия фенер, върна се обратно в палатката и видя консервата с боб, която продължаваше да ври. Махна я от печката, после намери фенер, взе някои основни провизии, в случай че се заклещеше някъде, въже и цифров фотоапарат. Върна се при стълбата и започна да се катери към гибелта си.

Щом се провря пред отвора, сякаш се озова на таван. Именно тук беше истинската пещера. Тази, която заедно със студентите бяха изследвали толкова задълбочено, беше просто внимателно построена уловка. Светва фенера и тръгва в посоката, в която продължаваше и пещерата отдолу. Горе-долу на същото разстояние, на което беше изходът, Акерман откри камара камъни, подредена така, че да прилича на естествено свлачище. По-късно можеше да разчисти камъните и да надникне навън към замръзвалата пустош, но засега вече няколко века наред свлачището беше съхранило тайните си.

Уловката беше изиграла Акерман, точно това бе и целта й.

Обърна се и се отдалечи от свлачището, като предпазливо заобиколи дупката на пода, после спря и пусна единия край на въжето надолу. Развиваше го внимателно и се спускаше надолу по коридора, държейки фенера над главата си.

Стените бяха украсени с пиктограми на ловуващи мъже, убити животни и кораби, понесли се към далечни земи. За Акерман беше ясно, че много мъже години наред се бяха трудили в пещерата. Галерията стана по-широка и лъчът улови отвори, където, добре запазени от студа, щавени и нещавени кожи покриваха легла, подредени едно върху друго. Бяха издълбани в скалата като древните ниши на рудокопачите. Мина по един коридор покрай спалните помещения, които бяха малко по-настрани от основната галерия, и се озова в по-малка пещера, почернена от огньовете, на които си бяха готвили. Дълги грубо сковани маси, донесени в пещерата на парчета и сглобени вътре, изпълваха столовата с високи тавани. Размаха фенера и видя лампите с китова мас, вградени да светят в скалите.

Тук лесно можеха да се поберат стотина мъже.

Акерман подуши въздуха и усети, че е свеж. Ставаше даже леко течение. Започна да си мисли как хората на Ерик Червения вероятно са намерили начин да направят отдушници и да създадат възможност за проветрение, което да премахва от пещерата застоялия въздух и миризмите. По-нататък от столовата имаше малко помещение с ръбати каменни корита, издълбани в стените. Коритата бяха пълни с течаща вода. Знаеше, че това са първобитни тоалетни, но по­неже бяха минали над хиляда години, Акерман нато­пи пръста си във водата. Беше гореща. Сигурно бяха намерили някой гейзер и го бяха отклонили, помис­ли си Акерман. Само на няколко метра по-нататък, малко след първобитните тоалетни, на високото, имаше голямо езеро, което се изливаше в коритата. Банята.

Мина покрай нея и се отправи надолу по тесен ко­ридор, чиито стени бяха изгладени и украсени с гео­метрични фигури, издълбани в скалата и оцветени в червено, жълто и зелено. Отпред имаше отвор, огра­ден с внимателно подбрани декоративни камъни.

Акерман влезе през отвора и се озова в голяма га­лерия.

Доколкото можеше да види, стените бяха заобле­ни и гладки. Подът на галерията беше облицован с плоски камъни и почти идеално изравнен. От тавана подобно на полилеи висяха друзи и кристали. Акер­ман се наведе и нагласи фенера си. Изправи се, вдиг­на светлината над главата си и ахна от удивление.

По средата на помещението се издигаше платфор­ма, върху която бе поставена сива сфера.

Друзите и кристалите, които висяха от тавана, раз­пръснаха светлината от фенера на хиляди дъги, кои­то се разляха из галерията като въртяща се диско сфера. Акерман издиша и звукът отекна.

Пристъпи към стигащата до гърдите му платфор­ма и впи поглед в сферата.

— Метеорит – каза той на висок глас.

После свали цифровия фотоапарат и започна да до­кументира сцената.

След като слезе обратно по стълбата, той извади гайгеров брояч и една книга за анализ на металите и се опита да установи състава на сферата. Много скоро успя.

Когато слезе от горната пещера, Акерман архиви­ра цифровите изображения и показанията на гайгеровия брояч, за да ги изпрати по електронната поща. После цял час съставя бляскаво съобщение до пресата за себе си, прикачи и него към електронното писмо и изпрати всичко до покровителя си за одобрение.