Клайв Къслър - Свещеният камък

— Трябва ми някой да изтича до Гренландия и да вземе нещо – продължи Овърхолт. – Ще отнеме един или два дни.

— Избрал си супер време – рече Кабрило. – Там е адски студ и двайсет и четири часа мрак по това вре­ме на годината.

— Чух, че северното сияние било красиво – подх­върли Овърхолт.

— Защо не накараш някой от търтеите на ЦРУ да се заеме с тази работа?

— Както обикновено, няма свободни. Предпочитам да платя на твоя екип и да свърша работа без много шум.

— Остават ни още няколко дни тук, преди да се освободим.

— Хуан – спокойно отвърна Овърхолт, – сигурен съм, че работата може да бъде свършена от един човек. Ако можеш да пратиш някого от твоите хора до там да вземе каквото трябва, той ще се върне преди края на срещата на върха.

Кабрило се замисли за миг. Основната част от екипа му се грижеше за сигурността на емира. През последните няколко дни Кабрило се размотаваше на „Орегон“ и се занимаваше с корпоративни дела. Беше отегчен и се чувстваше като състезателен кон, вързан в конюшнята.

— Аз ще свърша работата – реши Кабрило. – Моите хора държат всичко под контрол тук.

— Както те устройва – отвърна Овърхолт.

— Трябва само да прелетя дотам и да взема нещо, нали така?

—Това е задачата.

— Какво е то?

— Метеорит – бавно промълви Овърхолт.

— Защо, за бога, на ЦРУ му е дотрябвал метеорит?– учуди се Кабрило.

— Защото мислим, че е съставен от иридий, а иридият може да бъде използван за направата на „мръсни бомби“.

— Нещо друго? – попита Кабрило, вече нащрек.

— Трябва да го откраднеш от археолога, който го е открил – обясни Овърхолт, – за предпочитане без той да разбере.

Кабрило замълча за миг.

— Поглеждал ли си в гнездото си напоследък?

— Какво гнездо? – попита Овърхолт, налапвайки стръвта.

— Гнездото на усойница, в което живееш – поясни Кабрило.

— Значи поемаш работата, така ли?

— Изпрати ми всички подробности – каза Кабрило. – Ще тръгна след няколко часа.

— Не се тревожи, това ще са най-лесните пари, изкарани от Корпорацията тази година. Като коледен подарък от стар приятел.

— Пази се от приятели с подаръци – отбеляза Кабрило, преди да прекъсне линията.

След един час Хуан Кабрило привършваше с пос­ледните си приготовления.

Кевин Никсън избърса ръцете си в парцала и пос­ле го хвърли върху пейката в Магическата работил­ница. Магическата работилница беше отдел на борда на „Орегон“, който се занимаваше със снаряжението на мисиите, съхранение на оборудването, специални електронни устройства, дегизировка и костюми. Ник­сън беше шеф на работилницата и изобретател.

— Без точни измервания – рече Никсън – това е най-доброто, което мога да направя.

— Изглежда страхотно, Кевин – похвали го Кабри­ло, взе предмета и го постави в една кутия, която пос­ле уви с лепенки.

— Вземи тези и тези – посъветва го Никсън и му по­даде пакетите.

Кабрило ги напъха в раницата.

— Добре – каза Никсън, – имаш дрехи за студ, комуникационно устройство, храна за оцеляване и всич­ко, което мислеше, че може да ти дотрябва. На добър час!

— Благодаря – отвърна Кабрило. – Сега трябва да се кача горе и да говоря с Ханли.

След по-малко от час, след като се увери, че Макс Ханли, вторият по ранг след Кабрило, ще проведе опе­рацията в Рейкявик както трябва, той отиде с такси до летището, за да хване полета си до Гренландия. Изглеждащата на пръв поглед проста задача, щеше да се превърне в нещо много сложно.

Докато приключеше, цял народ щеше да бъде зап­ушен и мнозина щяха да умрат.

Петер Вандервалд беше търговец на смърт. Като бивш директор на южно­африканската ЕОП, или Експеримен­тална оръжейна програма, по време на апартейда, Вандервалд беше провеждал такива ужасяващи екс­перименти като: стерилизация на хора чрез храни­телни добавки; разпространение на токсични зарази по въздуха и използване на биологични оръжия в населени места; както и изпробване върху населението на химически оръжия в течна форма.

Ядрено, химическо, биологично, слухово, елект­рическо – ако можеше да убива, Вандервалд и екипът му го изработваха, купуваха или изобретяваха сами. Засекретените им експерименти показаха, че смес от химикали, използвани дискретно, могат да разболе­ят или погубят хиляди чернокожи южноафриканци в рамките на трийсет и шест часа. По-нататъшните проучвания уточниха, че за една седмица 99 процен­та от незащитеното население южно от Тропика на рака или половината от долния край на Африка мо­же да бъде изтребено.