Клайв Къслър - Свещеният камък

— Цел на посещението? – попита той.

— Научно изследване – отвърна Хюс.

— Май никой не идва тук заради времето, нали та­ка? – пошегува се Исник, докато си отбелязваше не­що върху лист хартия, прикрепен върху дъската за писане на бюрото му.

— Можеш ли да предадеш на пилотите да отидат в хотела, след като приключат? – помоли Нилсън ескимоса.

— Нямаш проблем – отвърна Исник, като вдигна ботушите си отново върху бюрото.

Нилсън поведе Хюс към външната врата.

— Това е стара американска военновъздушна база – обясни той. – Хотелът е бил основната квартира. Всъщност е приятно място. С единствения закрит ба­сейн в Гренландия, има дори зала за боулинг с шест коридора. За тази страна това е най-близкото нещо до четиризвезден хотел.

Мъжете изминаха краткото разстояние през паркин­га до хотела и Хюс получи ключа си. Два часа по-късно, след пържолите от овцебик и пържените картофи, той се приготви да си ляга. Още беше ранен следобед, но ут­ре го чакаше работа и искаше да е напълно отпочинал.

Хуан Кабрило премина набързо през митницата на малкия терминал в Кулусук, после се загледа в картата на стената близо до изхода. През кратките литни месеци остров Кулусук обграден от вода. С настъпване­то на есента и падането на температурите морската вода замръзваше на дебели ледени блокове. И въпре­ки че ледът никога не ставаше толкова дебел, че да издържи тежестта на локомотив, колите, камионите и снегомобилите можеха безпроблемно да стигат до сушата.

През зимата Кулусук вече не беше остров. Беше свързан с Гренландия посредством леда.

От мястото, на което се намираше Кабрило, тряб­ваше да се изминат само още осемдесет километра, за да се стигне до ширината, отбелязваща истинския По­лярен кръг, а оттам имаше още двайсетина до Монт Форел. Зимното слънцестоене на 22 декември бе ми­нало само преди няколко дни. На този ден в продъл­жение на цяло денонощие всяка година на Полярния кръг цареше пълен мрак.

Северно от кръга, в зависимост от това колко се отдалечеше човек, мракът беше постоянен. Колкото по на север, толкова по-дълъг мрак. Точно на Поляр­ния кръг и южно от него 22 декември бележеше повратна точка. Щом зимата превалеше и се зададеше пролет, дневната светлина се увеличаваше с минути всеки изминал ден. Когато дойдеше лятото, изгрява­ше среднощното слънце и в района на север от По­лярния кръг известно време изобщо не залязваше.

Цикълът се бе повтарял в продължение на безб­рой сезони.

Навън виещият вятър хвърляше твърди топки замръзнал сняг по прозорците на терминала. Време­то изглеждаше толкова привлекателно, колкото вът­решността на камера за месо. Кабрило се загледа и усети как го побиват тръпки. Макар че беше още на топло, той дръпна нагоре ципа на якето си.

Понеже Кулусук беше малко по на юг от Полярния кръг, днес щеше да има няколко минути светлина. Монт Форел пък все още тънеше в пълен мрак. През следващите няколко дни и седмици върхът на пла­нината щеше да започне да улавя първите лъчи на слънцето. После с всеки изминал месец светлината щеше да се спуска по билата на планината подобно на жълта боя, излята върху пирамида.

Но гледайки навън, човек никога не би предположил, че слънцето някога е било или е някъде наблизо.

Сега обаче Кабрило не се тревожеше толкова заради мрака, колкото за транспорта. Дръпна се встрани на терминала, извади сателитния си телефон и натисна копчето за бързо набиране.

— Какво откри? – попита той, щом се свърза с Ханли.

Понеже Овърхолт бе настоял да бърза, Кабрило тръгна от „Орегон“ без ясен план как да стигне до Монт Форел. Ханли го беше уверил, че докато се приземи, планът ще е готов.

— Има няколко кучешки впряга, които можеш да наемеш – каза му Ханли, – но имаш нужда от водач, а предполагам, че не искаш свидетел, така че това го отхвърлих като възможност. Хеликоптерите, които обслужват Кулусук, имат редовни полети от Тасилак и обратно, но не можеш да ги наемаш като чартъри, а и времето не позволява да излетят.

— Времето не става и за ходене – вметна Кабрило и погледна навън.

— Нито за ски – добави Ханли, – макар да знам, че се гордееш със скиорските си умения.

— Тогава какво ми остава?

— Изрових от компютъра регистрациите на моторни превозни средства в района – не ми отне много време, понеже Кулусук има само четиристотин жители. Махвах снегомобилите, защото ще си изложен на сняг и студ, пък и много лесно се развалят. Остават ни снегоходните машини. Бавни са и харчат много гориво, но имат отопление и достатъчно място за провизии. Мисля, че това е най-доброто.