Клайв Къслър - Свещеният камък

За работата си Вандервалд получи награда и парична премия в размер на две месечни заплати.

Без наличието на далекобойни оръжия, като междуконтинентални балистични ракети или тактически балистични ракети, само с ограничени въздушни си­ли на разположение, Вандервалд и неговият екип бя­ха усъвършенствали методи за разпространение на смъртоносни вещества сред населението, след което самите жертви продължаваха да ги разнасят. Играта се състоеше в отравянето на водните запаси, оставянето на вятъра да пренася заразата или използването на цистерни и артилерийски гранати за разпръскване.

От ЕОП владееха играта до съвършенство, но щом апартейдът свърши, тихо и тайно бяха разформиро­вани и Вандервалд и останалите учени бяха оставени да се оправят сами.

Много от тях си прибраха чековете с компенсации и се пенсионираха, но неколцина като Вандервалд предложиха специалните си умения и познания на свободния пазар, където все по-размирният свят бе­ше заинтригуван от необикновените им таланти. Страни в Близкия изток, Азия и Южна Америка бя­ха потърсили съвета и опита му. Вандервалд имаше само едно правило – не работеше без пари.

— Успя да я вкараш – спокойно отбеляза Вандер­валд.

Лек ветрец полъхваше от дървото към дупката. Бе­ше точно двайсет и пет градуса. Въздухът беше сух като чувал с брашно и прозрачен като стъкло.

— Ветрецът помогна – рече Халифакс Хикман, до­като се връщаше към количката. Напъха стика си обратно в торбата, после заобиколи отпред и седна на мястото на шофьора.

На игрището нямаше нито носачи, нито други иг­рачи на голф. Имаше само екип от охраната – мъже­те ту се показваха, ту се скриваха зад дърветата и храс­тите, – две диви патици в езерото и една измършавяла червена лисица, притичала през алеята преди мал­ко. Беше странно тихо, въздухът бе изпълнен със спо­мени от почти изтичащата година.

— Значи наистина ненавиждаш тези хора – подх­върли Вандервалд.

Хикман натисна педала на газта и колата се стрел­на напред по алеята към топките им в далечината.

— Плащам ти за знания, не за психоанализа.

Вандервалд кимна и се вторачи отново в сним­ката.

— Ако е това, което мислиш – заговори тихо той – имаш скъпоценен камък. Радиоактивността е висока и той е изключително опасен както цял, така и на прах. Разполагаш с различни въз­можности.

Хикман натисна спирачката, когато колата стигна до топката на Вандервалд. Щом спря, южноафриканецът слезе от седалката, заобиколи отзад и издърпа стика от торбата, после се приближи до топката и се наведе да я удари. След два замаха за разгрявка застина и се съсредоточи, после описа равномерна дъ­га със стика и нанесе удара. Топката се изстреля на­горе и набра височина, докато се отдалечаваше. На по-малко от стотина метра разстояние падна на тре­вата само на десет метра от зелената площ, преска­чайки на косъм трапа с пясък.

— Значи прах, разпръснат по въздуха, би свършил работа? – попита Хикман, когато Вандервалд седна отново на мястото си.

— Самолетът може да не улучи точното място.

— Имаш ли по-добра идея? – поинтересува се Хик­ман, като даде газ към своята топка.

— Да – рече Вандервалд, – удар право в сърцето на враговете ти. Но ще ти струва пари.

— Мислиш ли, че парите са проблем?

Понякога температурата е свързана не по-малко с мисленето, отколкото с действителното състояние. Виждаш как маранята трепти над асфалта и има голяма вероятност да решиш, че навън е по-горещо, отколкото ако видиш същия път, покрит със сняг. Хуан Кабрило не се заблуждаваше от това какво вижда. Гледката през прозореца на реактивния самолет, докато се носеше над Датския проток на път от Исландия към Гренландия, можеше да смрази сърцето на човек и да го накара да разтърка жалостиво ръце. Източният бряг на Гренландия беше ограден от планини и представляваше пуста, безлюдна гледка. Върху хилядите му квадратни кило­метри живееха по-малко от пет хиляди души.

Небето беше тъмно, черно-синьо, покрито с обла­ци, носещи сняг. Човек нямаше нужда да докосва бе­лите гребени на вълните отдолу, за да разбере, че тем­пературата на водата е под точката на замръзване и бурното море е в течна форма само заради съдържа­нието на сол. Тънкият скреж по крилата и ледената дантела върху люковете допълваха картината, но де­белата ледена покривка, която застилаше Гренлан­дия и едвам се виждаше през предното стъкло, създа­ваше ужасно смразяващо и зловещо усещане.