Нора Робъртс - Свещеният камък

Книга трета от трилогията "Знакът на седемте"

Април 2001 г.

Мазатлан, Мексико

Слънцето изпъстряше небето с перленорозови ивици над сини, сини води, които се плискаха в бял пясък, докато Гейдж Търнър вървеше по брега. Обувките му, овехтели „Найк“, висяха със завързани връзки, окачени на рамото му. Подгъвите на дънките му бяха оръфани, а самите дънки — отдавна съвсем избелели по шевовете. Тропическият вятър играеше с косите му, невидели фризьор повече от три месеца.

Навярно в момента не изглеждаше по-добре от бездомниците, които все още похъркваха на пясъка. Неведнъж бе спал по плажове, когато късметът му изневеряваше, и знаеше, че скоро ще дойде някой да ги изгони, преди платежоспособните туристи да се събудят за сутрешното си кафе от румсървис.

В момента, въпреки отчаяната нужда от душ и бръснене, късметът бе на негова страна. Доста му бе провървяло. С печалбата от нощта, все още топла в джоба му, Гейдж се замисли дали да не замени хотелската стая с изглед към океана за по-луксозен апартамент.

Грабвай каквото можеш, каза си той, защото утре може да загубиш всичко.

Времето вече изтичаше, изплъзваше се между пръстите му като този бял, затоплен от целувката на слънцето пясък. Двадесет и четвъртият му рожден ден бе след по-малко от три месеца и сънищата отново се прокрадваха в главата му. Кръв и смърт, огън и лудост. Всичко това и Хокинс Холоу сякаш бяха на светлинни години от омайното тропическо утро. Но живееха в него.

Отключи широката стъклена врата на стаята си, влезе и хвърли обувките си. След като включи осветлението и спусна пердетата, извади печалбата от джоба си и нехайно заигра с банкнотите. По сегашния курс имаше около шест хиляди щатски долара. Не бе никак зле. Влезе в банята, извади дъното на кутия от крем за бръснене и пъхна пачката в кухия цилиндър.

Умееше да пази своето. Още като дете се бе научил да крие малките си съкровища, защото се боеше, че баща му ще ги намери и унищожи в изблик на пиянска ярост. Въпреки че идеята за следване в колеж му бе напълно чужда, Гейдж вярваше, че е добил завидни познания за своите ненавършени двадесет и четири години.

Бе напуснал Хокинс Холоу през лятото след завършването на гимназия. Просто бе събрал багажа си и тръгнал на автостоп.

„Свободен“, помисли си Гейдж, докато се събличаше, за да вземе душ. Никак не бе трудно да намери работа. Беше млад, силен, здрав и непридирчив. Но докато копаеше канавки, мъкнеше дърва и особено през месеците, в които се потеше на нефтена платформа, бе усвоил ценен урок. Че може да изкарва повече пари на карти, отколкото като превива гръб.

Един комарджия не се нуждаеше от дом. Важното бе да бъде в играта.

Застана под душа, пусна горещата вода. Струите обляха мургавата му кожа, издължените мускули, черните коси, които се нуждаеха от подстрижка. Хрумна му да поръча кафе, нещо за закуска, но реши първо да открадне няколко часа сън. Още едно предимство на професията му, помисли си Гейдж. Пристигаше и си тръгваше, когато поиска, ядеше, когато е гладен, спеше, когато е уморен. Сам си създаваше правила и ги нарушаваше, ако се наложи.

Не дължеше нищо на никого.

Не е така, призна Гейдж, загледан в тънкия бял белег на китката си. Не бе съвсем вярно. Човек винаги се чувстваше задължен към приятелите си, истинските приятели. Нямаше по-верни приятели на света от Кейлъб Хокинс и Фокс О’Дел.

Кръвните му братя.

Бяха родени в един и същи ден, в една и съща година, дори според мнозина — в един и същи момент. Той не помнеше някога тримата да не са били неразделни. Момче от средната класа, дете на хипита и син на пропаднал пияница. Изглеждаше невъзможно да имат нещо общо, помисли си Гейдж и на устните му заигра усмивка, зелените му очи се изпълниха с топлота. Но те бяха едно семейство, бяха братя дълго преди Кал да среже китките им със скаутския си нож в тайнствен ритуал.

Това бе променило всичко. Дали наистина, запита се Гейдж. Дали просто бяха отприщили нещо, което винаги се бе таило там в очакване?

Помнеше всичко съвсем ясно, всяка стъпка, всяка подробност. Бе започнало като приключение — три момчета в навечерието на десетия си рожден ден, предприели поход през гората. Заредени с голи списания, бира и цигари — неговият принос — вредна храна и кока-кола от Фокс и кошница за пикник, пълна със сандвичи и лимонада, опаковани от майката на Кал. Не че Франи Хокинс би дала на сина си кошница с провизии, ако знаеше, че планира да прекара нощта край Свещения камък в Хокинс Ууд.