Нора Робъртс - Стъкленият остров

СЪДЪРЖАНИЕ

Анотация

Трета книга от най-новата трилогия на Нора Робъртс — „Пазителите“.

Безсмъртният майстор на меча напуска родината си преди три века и се заклева никога да не се връща там. Но съдбата има други планове. Търсенето на Ледената звезда и митичния Стъклен остров отвежда пазителите в Ирландия и изправя Дойл пред кошмара от миналото му.

Шестимата потомци на богините се настаняват в дома на Бран в графство Клеър. Археоложката Райли се опитва да открие следи за местоположението на Стъкления остров в ирландската история. Трезвата ѝ преценка обаче е замъглена от чувствата, които изпитва към Дойл. Но той не иска да се обвързва, знаейки, че ще я надживее. Както всички хора, които някога е обичал.

Пазителите се впускат в ожесточена битка с Нереза и демоничните ѝ създания. Докато не повярват в любовта обаче, мисията им да намерят Стъкления остров, е обречена на провал...

Той жив е! Мъртва е смъртта, не той!

Пърси Биш Шели

Един за всички, всички за един!

Александър Дюма

ПРОЛОГ

Те се срещнаха на високия хълм, далеч над света, под небе, огряно от ярки звезди и бяла, очакваща луна.

Заедно богините отправиха поглед отвъд блесналия замък на друг красив хълм, към тъмното огледало на морето.

— Две от звездите са намерени и са на безопасно място. — Луна вдигна ликуващо, изпълнено с благодарност лице към небето. — Изборът на шестимата е сполучлив. Сърцата на пазителите са силни и предани.

— Тяхното изпитание още не е приключило — напомни ѝ Селена. — Преданите им сърца не са достатъчни за онова, срещу което предстои да се изправят.

— Те ще се бият. Нима не доказаха, че са истински бойци, сестро? — възрази Арианрод. — Рискуваха живота си. Проливаха кръвта си.

— И пак ще рискуват. Виждам да се задават нови битки и кръвопролития. Нереза и злото, което е създала, искат повече от звездите, повече от кръвта на пазителите. Искат пълно унищожение.

— Винаги е било така — промърмори Луна. — Винаги е копняла за това.

— Те отнеха силата ѝ. — Арианрод постави ръка върху украсената със скъпоценни камъни дръжка на меча си. — Почти я довършиха. Ако не беше превърнала онзи мъж в демон, щяха да я довършат.

— Не си ли мислехме същото — напомни Селена на сестрите си — и в нощта, когато се роди кралицата, в нощта, когато създадохме звездите?

Тя протегна ръце и долу, където се плискаха морските вълни, проблеснаха образите от миналото.

— Беше нощ на радост — продължи тя, — на надежда и празнуване. И тогава ние трите създадохме три звезди. За мъдрост — изкована от огън.

— За милосърдие — допълни Луна, — течна като водата.

— За сила — довърши Арианрод, — студена като лед.

— Нашите сили, нашите надежди, поднесени в дар на новата кралица. Дар, който Нереза реши да ѝ отнеме.

На брега, бели под бяла луна, трите богини се бяха изправили срещу злата си посестрима. Докато звездите им летяха към луната, Нереза беше изпратила черна мълния, за да ги порази, да ги прокълне.

— Затова и ние я прокълнахме — продължи Селена. — Захвърлихме я в мрачна бездна. Но не я унищожихме, не можехме. Не беше наша работа — този дълг, тази мисия, тази война.

— Ние опазихме звездите — напомни ѝ Луна. — Те щяха да паднат, когато Нереза ги прокълна, но ние ги опазихме. Паднаха на тайни места и останаха скрити.

— Докато онези, които произхождат от нас, не се събраха, за да ги намерят и върнат. — Ръката на Арианрод стисна дръжката на меча ѝ. — Да се бият срещу мрака, поотделно и заедно. Да рискуват всичко, за да спасят световете.

— Тяхното време дойде — тържествено произнесе Селена. — Те изтеглиха Огнената звезда от камъка, извадиха Водната звезда от морето. Ала ги очакват още изпитания. Очакват ги Нереза и гнусната ѝ армия.

— Каквато и мощ, каквито и способности да притежават, шестимата ще мерят сили с богиня. — Луна притисна ръка към сърцето си. — А ние можем само да гледаме.

— Такава е съдбата им — каза Селена. — И в нея е съдбата на всички светове.

— Дошло е тяхното време. — Арианрод се пресегна, хвана сестрите си за ръцете. — А с него, ако са силни и умни, ако сърцата им останат предани, ще дойде и нашето.

— Луната е пълна — затова вълкът вие. — Селена посочи към ярката светлина в небето, профучаваща по него като комета. — Затова те летят.

— И с тях лети храбростта — добави Арианрод.

— Ето там! — Луна посочи към безбрежното тъмно море, където проблесна светлина, лумна ярко и угасна. — Те са в безопасност.