Нора Робъртс: Стъкленият остров

Аника, която изглеждаше великолепно, сякаш напук на драскотините и синините, енергично сотираше пиле в огромен тиган, поставен върху професионална печка с шест горелки.

— Добре, а сега… — Сойер изохка, тъй като Бран бе докоснал по-чувствително място.

— Изваждам пилето и слагам зеленчуците. Ще се справя — увери го Аника. — Остави Бран да си свърши работата.

— Аз ще ти помогна. — Саша побутна Дойл по рамото. — Свали ме долу.

Думите ѝ накараха Бран да се обърне и да тръгне бързо към нея.

— Какво има? Къде е ранена?

— Не съм…

— Малко накуцва. Десният крак.

— Това е просто…

— Остави я долу, до Сойер.

— Това е просто една синина. Довърши си работата със Сойер. Аз ще помогна на Аника и…

— Мога и сама! — Леко раздразнена, Аника остави пилето в голяма чиния. — Обичам да се уча. Вече се научих: овкусявам пилето с чесъна и олиото, добавям и подправките. Задушавам зеленчуците. Приготвям ориза.

— Ето, ядоса русалката — пошегува се Дойл и остави Саша върху високо столче. — Ухае великолепно, красавице.

— Благодаря ти. Саша, ти можеш да се погрижиш за раните на Бран, докато той лекува твоите и тези на Сойер. После ще погледне моите. И трябва да хапнем, защото Сойер има нужда от храна. Ранен е и е слаб, защото…

Очите ѝ се наляха със сълзи и заблестяха като зелени езера, преди да се обърне отново към печката.

— Ани, недей! Добре съм!

Когато тя само поклати глава, Сойер понечи да стане. Дойл го натисна обратно на стола.

— Аз ще се погрижа.

Прекоси покрития с килим дървен под, дръпна лекичко косата на Аника. Тя се обърна, сгуши се в обятията му.

— Вярвах! Вярвах, но се боях. Страхувах се, че тя ще ни отнеме Сойер.

— Но не успя. Нашето Точно око я надхитри. Запрати я надалеч и сега всички сме пак заедно.

— Изпълнена съм с любов. — Като въздъхна, Аника отпусна глава върху гърдите на Дойл, погледна в очите на Сойер. — Изпитвам толкова много любов…

— Тъкмо затова сме тук — каза Сойер. — Вярвам в това.

— Ще му е нужно известно време да се възстанови — отбеляза Бран. — Лекарството е силна храна и почивка.

— И бира — добави Сойер.

— Това се разбира от само себе си. А сега ти. — Бран се обърна към Саша.

— Не виждам чашата с вино.

— Ще я получиш. — Дойл притисна устни към челото на Аника, побутна я обратно към печката. — Готвѝ.

— Ще го направя. И ще е много вкусно.

Докато Дойл наливаше вино, Бран нави крачола на Саша. Избълва куп ругатни при вида на възпалените следи от нокти върху глезена ѝ.

— Синини и драскотини, а!

— Не знаех, че е толкова зле, честно. — Тя пое предложеното от Дойл вино, отпи бързо. — Сега, като го видях, ме заболя повече.

Бран взе чашата от нея, прибави няколко капки от едно шишенце от своето сандъче с лекове.

— Изпий го бавно и дишай дълбоко — нареди ѝ. — Ще щипе.

Саша започна да отпива бавно, да диша дълбоко и когато усети щипането — сякаш я ужилиха рояк гневни оси, — сграбчи ръката на Дойл.

— Съжалявам. Съжалявам, скъпа. Още минутка. Раната се е инфектирала.

— Тя е добре. Добре си, нали? — Дойл примами погледа ѝ към себе си, докато Сойер я галеше по гърба. — Страхотна кухня имаш, русокоске. Готвачка като теб трябва да подскача от радост.

— Да. Харесва ми… ох, божичко!… Особено шкафовете. Цял километър са, а и тези витрини от оловно стъкло… Също и прозорците. Сигурно влиза много светлина.

— Тя трябва да пийне още — процеди Бран през зъби. — Сойер!

— Изпий го. — Сойер поднесе чашата към устните ѝ. — После ще си направим състезание по готвене ти, аз и Аника — добави той.

— Дадено. — Тя изпусна дълъг, треперлив стон. — Най-после! — въздъхна облекчено, когато Бран покри раната с хладния, успокояващ балсам.

— Ти си герой. — Дойл я потупа по рамото.

— Твой ред е — обърна се Саша към Бран.

— Дай си минутка почивка — и на мен. — Бран седна до нея. — После ще се лекуваме взаимно. А докато хапваме, мисля, че Сойер има какво да ни разкаже.

— Повярвайте ми — отвърна Сойер, — историята си я бива!

В кухнята имаше дълга маса — от задната страна с пейки, от предната със стъклени столове, подредени дъгообразно. Седнаха един до друг, за да хапнат от ястието на Аника, със самун пълнозърнест хляб и прясно масло, с бира и вино. И с историята на Сойер.

— Когато я приближих — впрочем трябваше да форсирам компаса — обърна се Сойер към Бран, — тя се опитваше да управлява триглавото куче, което бе яхнала.

— Същото, което ти застреля и в трите глави — уточни Саша.