Нора Робъртс - Свещеният камък

Но бе заложил на сигурно.

Сега отново залагаше на сигурно, помисли си Гейдж, докато грабваше чифт боксерки, в случай че има някой друг в къщата. Беше се завърнал, както на всеки седем години. Този път надеждата му бе в жените, превърнали триото им с Фокс и Кал в отбор от шестима.

Откакто Кал бе сгоден за Куин Блек, руса сексбомба и писателка за паранормалното, тя често прекарваше нощта при него. Затова не се препоръчваше Гейдж да слиза долу гол, за да си направи кафе. Но красивата къща на Кал сред гората му се струваше пуста без хора, призраци и голямото мързеливо куче Лъмп. Това бе добре, защото предпочиташе да е сам, поне докато изпие кафето си.

Предположи, че Кал е пренощувал в къщата, която трите жени държаха под наем в града. Фокс, заслепен от любов към сексапилната брюнетка Лейла Дарнел, вероятно също бе останал там или двамата бяха отишли в апартамента над адвокатската му кантора. Във всеки случай никой не се намираше твърде далеч от другите и благодарение на дарбата на Фокс да чете мисли, имаха начини за свързване без телефони.

Гейдж включи кафеварката и излезе на терасата.

Типично за Кал бе да построи дома си край гората, където животът им се бе променил завинаги. Но Кал си бе такъв — от типа хора, които устояват на всичко и остават непоклатими. Ако човек си падаше по очарованието на природата, това бе идеалното място. Зелената гора, където последните пролетни цветове на дряновете и планинските лаври проблясваха на тънките лъчи, които проникваха в гората и създаваха картина на спокойствие… за неподозиращия какво се крие в нея. Стъпаловидната градина пред къщата грееше в ярките багри на разцъфналите храсти и декоративни дървета, а в долната й част се чуваше ромонът на криволичещия поток.

Мястото пасваше на Кал, както и избраницата му. За себе си Гейдж знаеше, че провинциалното спокойствие би го накарало да полудее за по-малко от месец.

Върна се за кафето и го изпи силно и чисто. Отнесе втора чаша на горния етаж. Докато вземаше душ и се обличаше, започна да изпитва безпокойство. Опита да се разведри с няколко пасианса, но къщата бе твърде… притихнала. Грабна ключовете си и излезе навън. Щеше да издири приятелите си и ако не предстоеше нищо важно, навярно щеше да отскочи до Атлантик Сити за деня и да потърси тръпка.

Пътят бе тих, като самото градче Холоу, малко петънце върху картата на Западен Мериленд, което леко се оживяваше от ежегодното възпоменателно шествие, фойерверките в парка по случай Четвърти юли и някоя и друга възстановка на събития от Гражданската война. И, разбира се, от лудостта, която го завладяваше на всеки седем години.

Дърветата образуваха аркада над шосето, а покрай тях се виеше потокът. По-нататък се откриваше изглед към множеството скалисти възвишения, далечните планини и нежносиния пролетен лазур. Мястото не му допадаше — нито спокойната природа, нито градът, скътан сред нея. Имаше голяма вероятност да намери смъртта си тук, но дори това не можеше да го накара да го почувства свое. Все пак щеше да играе докрай, залагайки всичко, че той, приятелите му и жените с тях не само ще оцелеят, а и ще победят създанието, което измъчваше Хокинс Холоу. Че този път ще сложат край.

Мина покрай бензиностанцията, където веднъж ясновидската дарба или късметът му бяха помогнали да победи, и покрай първите кокетни къщи и магазини на Главната. Забеляза пикапа на Фокс пред сградата, в която се помещаваха и домът, и кантората му. Кафенето и гостилницата „При мамчето“ бяха отворени, готови да посрещнат сутрешната навалица. Жена в напреднала бременност, повела за ръка малчуган, излезе от магазина за хляб и закуски с голяма бяла чанта. Хлапето не преставаше да бърбори, докато майка му се клатушкаше по Главната.

Наблизо бе опразненото магазинче за сувенири, което приятелката на Фокс бе наела с намерението да отвори моден бутик. Идеята накара Гейдж да поклати глава, докато завиваше към площада. Прокрадва се надежда, помисли си той, а любовта й дава мощен тласък.

Хвърли поглед към „Боул-а-Рама“, гордостта на града и наследството на Кал. И отново извърна глава. Някога бе живял над боулинг центъра с баща си, в дом, пропит от миризма на застояла бира и цигари, в постоянен страх от юмруци и колан.

Бил Търнър все още живееше там, все още работеше в центъра и както се говореше, от пет години не пиеше. Гейдж не даваше пукната пара, стига старият да стоеше далеч от него. Мисълта го накара да почувства парене под лъжичката и той бързо я прогони от съзнанието си.