Нора Робъртс - Свещеният камък

Заинтригуван, Гейдж се загледа в нея, докато тя разрязваше своята половина от хлебчето надве и нанасяше тънък слой сирене крема върху четвъртините. На свой ред и той намаза половината си, а Сибил седна и отхапа залък малко по-голям от троха.

— По-добре да беше погледала хлебче на картинка, вместо да си правиш труда да приготвяш закуска. — Тя само се усмихна и отхапа нова миниатюрна хапка, а Гейдж продължи: — Виждал съм как Туис убива приятелите ми. Безброй пъти, по безброй начини. — Очите й срещнаха неговите и в тях се изписа разбиране. — Това е лошото на ясновидската дарба, че виждаме какво би могло да се случи в най-колоритни подробности. Страхувах се, когато отидохме до откритата местност, за да извършим ритуала. Не само от смъртта, въпреки че не искам да умирам. За нищо на света. Но се страхувах, че може да остана жив, след като съм видял как най-близките ми хора умират и още по-лошо — да се чувствам отговорен по някакъв начин.

— Но участва.

— Всички участвахме.

— Всички. — Сибил си взе резен ябълка. — И не загинахме. Не всички сънища, не всички видения са… на неизбежното. Ти се връщаш тук на всеки седем години.

— Дали сме клетва.

— Да, когато сте били десетгодишни. Не омаловажавам силата на детските клетви — продължи тя, — но и без това щеше да се връщаш, Гейдж. Правиш го заради Кал и Фокс. Аз дойдох заради Куин, така че разбирам силата на приятелството. Ние с теб не сме като тях.

— Така ли?

— Не сме. — Тя повдигна кафето си и бавно отпи. — Не сме свързани с града и жителите му. За Кал и Фокс, а вече много осезаемо и за Куин и Лейла, този град е дом. Хората биха сторили всичко, за да защитят дома си. За мен Хокинс Холоу е просто място, на което попаднах случайно. Куин е моето семейство, а сега — и Лейла. Чрез връзката си с тях — Кал и Фокс също, а изглежда — и ти. Не бих отишла далеч от дома си, докато не се уверя, че нищо не го застрашава. Иначе всичко това ми се струва интересно и вълнуващо, но нямаше да пролея кръвта си.

Слънчевите лъчи, които нахлуха през прозореца на кухнята, образуваха ореол около косите й и малките сребърни халки на ушите й заблестяха.

— Може би щеше да го направиш.

— Нима?

— Да, защото цялата тази история те вбесява. Желанието да натриеш носа на злия демон надделява и те кара да останеш до края.

След още една едва забележима хапка от хлебчето тя му се усмихна.

— Прав си. Е, Търнър, и двамата не можем да помръднем оттук, задържани от любов и непримиримост. Ще взема душ — реши тя. — Имаш ли нещо против да постоиш тук, поне докато Кал и Куин се върнат? След случката с Лейла и змиите в банята не смея да вляза под душа, когато съм сама в къщата.

— Няма проблем. Ще доизядеш ли това?

Сибил побутна недокоснатата четвъртина от хлебчето към него. Когато застана до мивката, за да измие чашата си, той се вгледа в голямата синина на рамото й. Напомни му за ударите, които бяха понесли в нощта на пълнолунието до Свещения камък, и че тя, за разлика от него, Кал и Фокс, не се възстановява за минути след нараняване.

— Рамото ти доста е пострадало.

Тя го раздвижи.

— Да беше видял задника ми.

— С удоволствие.

Сибил със смях извърна глава към него.

— Просто начин на изразяване. Имах детегледачка, която вярваше, че хубавият пердах изгражда характера. Всеки път, когато седна, си спомням за нея.

— Имала си детегледачка?

— Да. Но като оставим настрана пошляпването, мисля, че сама съм изградила характера си. Кал и Куин трябва да дойдат след малко. Можеш да си свариш още кафе.

Докато се отдалечаваше, Гейдж продължително се вгледа във въпросния задник. Забележителен, реши той. Сибил бе интересна и сложна смесица в доста приятна опаковка. Макар и ценител на красивите опаковки, Гейдж предпочиташе по-просто съдържание, когато става дума за флирт и забавления. Но при въпрос на живот и смърт Сибил Кински бе точната рецепта.

Беше взела със себе си пистолет на похода до Свещения камък. Малък, 22-и калибър, с перлена дръжка, който използва с хладнокръвието и пресметливостта на опитен стрелец. Нейните проучвания за кървави ритуали и родословия бяха доказали, че тя, Куин и Лейла са потомки на демона, познат под името Лазаръс Туис, и Хестър Дийл — момиче, изнасилено от него преди повече от три века.

И наистина умееше да готви. Колкото и да мърмореше, действаше уверено в кухнята. Прямотата и хладнокръвието, което запазваше в критични ситуации, бяха достойни за уважение. Не беше хленчеща женска, нуждаеща се от закрила.