Клайв Къслър - Свещеният камък

— Радио – провикна се Хънт.

Половината му отряд беше на двайсетина метра напред, една четвърт от хората бяха още по-напред и вляво. За щастие радистът беше останал близо до лейтенанта. Мъжът пропълзя по гръб към Хънт, за да запази радиото. Заради усилията го раниха в капачката, когато един куршум улучи вдигнатото му коляно, докато се плъзгаше. Хънт успя да го извлече.

— Автенсио – извика Хънт на мъжа, който се намираше на няколко метра от него, – погрижи се за раната на Ласитър.

Антенсио притича и се залови да реже панталоните на радиста. Видя, че раната не е много дълбока и започна да я превързва, докато Хънт включваше радиото и нагласяваше скалата.

— Ще се оправиш, Ласитър – окуражи той радиста. – Ще повикам бързо помощ. И ще те евакуираме.

Върху лицето на войника беше изписан страх. За повечето от тях, както и за Хънт, това бе бойно кръ­щение. Като техен командир той трябваше да поеме контрола и да състави план.

— Тук отряд три – извика Хънт в микрофона, – нуж­даем се от подкрепление, координати три-нула-едно-осем. Подложени сме на силен обстрел.

— Отряд три – отвърна незабавно гласът, – доклад­вай положението.

— Приклещени сме – отговори Хънт. – Превъзхож­дат ни. Положението е критично.

Погледна нагоре, докато говореше. Десетина бра­дати мъже в развяващи се роби се спускаха надолу по хълма.

— Стреляйте нагоре, момчета – изкрещя той на предната половина на отряда си. След секунда се из­сипа дъжд от куршуми.

— Отряд три, имаме един АС-130 на две минути, тръгва към вас. Четири хеликоптера – два товарни и два бойни – ще излетят след три. Ще им трябват още десет минути, за да стигнат до местоположението ви.

Хънт чуваше воя на огромната задвижвана от пер­ки бойна машина, която се издигаше от каньона на мили разстояние под тях. Надникна иззад скалите и видя как осем от враговете им продължават да се спус­кат надолу по склона. Изправи се и изстреля проти­вотанкова граната. Свистене, после гърмеж, когато главата се стрелна във въздуха и избухна. Последва я автоматичен откос.

— Отряд три, потвърди.

— Отряд три потвърждава – извика Хънт в микро­фона.

На мястото на осмината сега бяха останали само четирима. Намираха се на двайсетина метра от пред­ния отряд. Хънт извади щика си и го зави отпред. Предният отряд изглеждаше като парализиран. Млади бяха, неопитни и щяха да ги прегазят. Граната падна близо до канарата и избухна. Върху тях се посипаха парчета скали и прахоляк. По-нагоре от планина­та започна да се спуска нова група бунтовници. Хънт се изправи и откри огън. Пробяга двайсетте метра напред до мъжете си и застана начело срещу прибли­жаващия се враг.

Три е магическо число, толкова Хънт простреля в корема. Последният прониза с щика си, понеже пълнителят му беше празен. Извади пистолета от ко­бура си и го довърши с един изстрел, после го пусна на земята. Презареди, изправи се и отново започна да стреля.

— Прикрийте се, момчета – извика той, – зад ска­лите!

Двама по двама хората му се оттеглиха до относи­телното прикритие на канарите отзад, докато оста­налите продължаваха да обстрелват настъпващия враг. Врагът се беше надрусал с дестилиран опиум, криворазбран религиозен плам и листа от кхат*, ко­ито дъвчеха. Склонът беше поаленял от кръвта на падналите им другари, но те продължаваха да нас­тъпват.

[* Листа на дърво, виреещо на Арабския полуостров, които се използват като упойващо средство. – Б.пр]

— Отряд три! – изкрещяха по радиото.

Антенсио се протегна към апарата.

— Тук отряд три – каза той. – Командирът не е при радиоприемника, 367 се обажда.

— Засякохме В-52 при друга мишена – продължи гласът. – Отклонихме го да ви помогне.

— Прието, ще предам на лейтенанта.

Но Антенсио така и не успя да предаде съобщението.

Само Хънт и един прошарен стар сержант бяха останали на предната линия при пристигането на АС-180. След секунда оловна стена се наля от 25, 40 и 105 милиметровите оръдия, които се подаваха от двете му страни.

Сержантът беше виждал огъня от „Спектър“ и преди и не си губеше времето.

— Да се оттеглим, сър – извика той на Хънт, – има­ме няколко секунди прикритие.

— Върви, върви, върви – рече Хънт, хвана сержан­та и го блъсна към прикритието. – Аз съм зад теб.

Сержантът се отдалечи по диагонал от сипещите огън оръдия. След няколко секунди пилотът вдигна бой­ния самолет и прибра оръдията, за да направи завой и да се върне обратно през тесния каньон. Докато се вър­не за втора атака, седмина от враговете продължиха напред. Хънт прикри оттеглянето на сержанта си.