Клайв Къслър: Свещеният камък

[* Лейф Ериксон – норвежки изследовател, за който се смята, че пръв е достигнал бреговете на Северна Америка още в края на X век. – Б.пр.]

Гро Убиеца се обърна върху покрития с кожа нар и изплю козината от устата си.

Прокара ръка по мечата кожа и с изненада откри как в дланта му остана цяла топка косми. После пог­ледна към сферата под играещата светлина на фак­лата, закачена на стената.

— Олаф – повика той юношата, който спеше близо до него, – време е да станем и да посрещнем деня.

Момчето се завъртя и се обърна към Гро. Очите му бяха червени и кръвясали, кожата му беше покрита с петна и се лющеше. Изкашля се леко, надигна се и погледна към по-възрастния мъж в мъждивата свет­лина. Косата на Гро капеше и лицето му имаше незд­рав цвят.

— Гро – посочи Олаф, – носът ти.

Мъжът вдигна опакото на ръката към носа си и видя червената кръв. Все по-често носът му кърве­ше. Бръкна в устата си и напипа болния зъб. Зъбът остана в пръстите му. Хвърли го настрани и се изп­рави.

— Ще сваря плодовете – рече той.

Разрови огъня, добави още съчки от стопяващия се запас дърва, после извади торбата от тюленова ко­жа, в която държаха червените плодове, от които сут­рин си варяха отвара. Излезе от пещерата и напълни очукания метален съд с вода от потока при близкия топящ се ледник, след това погледна резките, отбе­лязани върху стената отвън.

Още две-три и Ерик Червения трябваше да се появи.

Когато Гро се върна в пещерата, Олаф вече беше станал, беше си обул тънките кожени панталони, а ризата му стоеше на близката скала. Чешеше гър­ба си с пръчка, кожата му се лющеше на земята ка­то първия лек снежец в началото на зимата. Щом сърбежът намаля, той навлече през глава кожена­та риза.

— Нещо става – рече Олаф. – С всеки изминал ден и двамата се разболяваме все повече и повече.

— Може да е от задушния въздух в пещерата – от­върна тихо Гро и постави съда върху огъня.

— Според мен е това – промълви Олаф и посочи сфе­рата. – Мисля, че е прокълнато.

— Можем да се изнесем извън пещерата – предло­жи Гро – и да си опънем палатка.

— Ерик ни нареди да стоим вътре в пещерата. Стра­хувам се, че ако се върне и ни завари навън, ще изпи­таме гнева му.

— Погледнах резките – рече Гро. – Трябва да се вър­не след три нощи – не повече.

— Ще се редуваме да бдим за завръщането му – ти­хо отвърна Олаф, – и бързо ще се приберем вътре, преди да ни е хванал.

Гро разбърка плодовете във врящата вода.

— Внезапна смърт или бавна болест – мисля, че е по-добре да избегнем това, което знаем, че ще стане, вместо да се тревожим за нещо, което я стане, я не стане.

— Още няколко дни – прошепна Олаф.

— Още няколко дни – съгласи се Гро, като бръкна с металния черпак в котлето. Напълни две метални ча­ши с отварата и подаде едната на момчето.

След още четири резки на входа на пещерата Ерик Червения се завърна.

— Имате раздираща кашлица – рече той, щом видя състоянието на двамата мъже. – Не искам да зарази­те останалите. Върнете се в селището, но останете в хижата от северния край.

На другата сутрин Олаф и Гро се отправиха на юг, но така и не стигнаха до дома.

Олаф си отиде първи, отслабналото му сърце прос­то не издържа и спря три дни след началото на похо­да. Участта на Гро не беше много по-различна. Кога­то вече не можеше да ходи, той си направи лагер. Кос­матите зверове дойдоха скоро след това. Онова, кое­то не се изяде веднага, беше разпръснато от хищниците, докато накрая от Гро не остана нито следа.

След като видя как двамата му мъже изчезват в далечината, Ерик събра копачите, строителите и каменоделците, които бе довел със себе си от селището. Разчисти място в прахта на пода на пещерата и започна да рисува замисъла си с клечка.

Кроежът беше амбициозен, но дар от небесата не можеше да бъде подминат с лека ръка.

Същия ден първите работници започнаха да разучават пещерата. След известно време щяха да разберат, че тя се простира близо километър и половина навътре в планината и надолу температурата й все повече се повишава. В дълбините й откриха голямо езеро с питейна вода, сталактити висяха от тавана и сталагмити се издигаха от пода.

Отряди мъже бяха изпратени към брега да търсят дълги трупи, донесени от морето, за да сковат стълби нагоре и надолу из коридорите, докато другите дълбаеха стъпала в скалите. Сложни врати бяха измайсторени от скални късове, които се въртяха върху точно пресметнати панти, за да скрият нещото от онези, които щяха да пожелаят да се възползват от силата му. Издълбани бяха руни и изваяни статуи от камъ­ка, а от няколкото отвора, през които в пещерата вли­заше свеж въздух, струеше светлина. Ерик надзира­ваше работата от селището на брега. Рядко идваше в пещерата, оставяше провидението да го напътства.