Клайв Къслър - Свещеният камък

Отвори вратата и се спусна към кабината.

— Вътре сме, сър – докладва той.

— Затваряй – нареди Рийвс.

Докато вратата се вдигаше, Рийвс провери двига­телите. Всичко изглеждаше наред, така че щом свет­лината на командното табло стана зелена, което зна­чеше, че вратата е на мястото си, той отвори дроселите и се засили по пясъчната ивица.

След две минути отново бяха във въздуха.

— Сто и петдесет километра до Червено море из­вика той назад, – около пет минути.

— Два изтребителя се насочват към нас – съобщи вторият пилот.

— Приготви се за ответен удар – каза Рийвс.

Но изтребителите изобщо не включиха изстрелващите си компютри. Просто стояха до крилата на С-17А, докато не навлязоха над морето. След това нап­равиха обратен завой и се върнаха в базата си.

— Напуснахме саудитското въздушно пространст­во – извика Рийвс назад, – два часа до Катар

Касим заобиколи пикапа и махна брезента.

— Добре, момчета, успяхме, връщаме се обратно в Катар.

Радостни възгласи изпълниха товарната кабина на С-17А.

— Поеми – каза Рийвс на втория пилот.

После стана и мина отзад.

— Щях да ви донеса студена бира, но разбрах, че не пиете. Затова накарах в столовата да ми приготвят студени безалкохолни и нещо за хапване, щом като ще ви прибирам. Има хамбургери, хотдог, картофе­на салата и така нататък. Минаха няколко часа, но ги пакетираха в онези вакуумирани сребристи тор­бички, така че сигурно още са топли. Да ви е сладко!

Рийвс се върна обратно в кабината.

— Добре, момчета – каза Касим, като отвори една от торбичките, – да похапнем!

Три часа преди зазоряване на 10 януари американ­ски военен отряд, работещ съвместно със саудитски военни и агенти от разузнаването, прочисти напълно и трите джамии. Всички открити експлозиви бяха махнати и обезвредени и районът беше напълно обе­зопасен за хаджа.

Сауд ал-Шейх видя как и последното старо молит­вено килимче беше постлано в двора. Искаше му се да беше открил новите, но те бяха изчезнали като дим – затова накара да извадят старите от склада и ги из­ползва отново.

Зад покривалото на Кааба камъкът на Ибрахим очакваше правоверните.

На изгрев-слънце море от поклонници с бели роби започна да изпълва светите места.

Хаджът щеше да мине безпроблемно.

На 10 януари 2006 настъпващият ден беше ясен, с лек източен вятър и температури около 20 градуса. Близо един милион поклонници се струпаха в Меди­на, където посетиха гроба на Мохамед, и после се ка­чиха на откритите вагони на железницата „Хаджас“, за да изминат четиристотинте километра до Мека.

Когато влакът наближи до свещения град, където се намираше Кааба, поклонниците свалиха робите си, сложиха си престилки и преметнаха кърпи на ляво­то си рамо. След като влакът спря, първата група сле­зе и се запъти към джамията. Щом влязоха, започ­наха с тауафу или обикалянето. Поклонниците обикаляха Кааба седем пъти по посока, обратна на часовниковата стрелка, когато свършеха влизаха в Кааба, за да целунат свещения камък на Ибрахим.

Когато първата група излезе, хиляди нови вече влизаха в джамията.

През следващите няколко дни поклонниците щя­ха да пият от извора Замзам, щяха да убият с камъни шейтана и да се поклонят на другите свети места наб­лизо. Стотици хиляди щяха да извървят пътя от джа­мията, която заобикаляше Кааба, до Мина, хълма на Милосърдието, планината Намира, Муздалифа и Арафат.

Местата около Мека и Медина щяха да гъмжат от пилигрими с бели роби.

Дните щяха да бъдат прекарани в молитва и раз­мисъл, и четене на Корана. По време на хаджа всеки щеше да открие нов смисъл. И всички щяха да го пом­нят до края на живота си.

Днес беше още един ден от много такива дни и още хиляди предстояха.

Накрая всичко свърши добре. Отровните молит­вени килимчета бяха отнесени в Индийския океан, контейнерите бяха пуснати в една дълбока дупка и взривени. Кабрило и отрядите на Скътър и Колган продължиха с „Акбар“ до Катар и в базата ги посрещ­наха с пищна церемония. Всичките трийсет и седем мъже бяха повишени в чин и им увеличиха заплатите, на Скътър и Колган двойно. Скътър стана подпол­ковник, но Колган отказа повишението. Сегашният му ранг го устройваше, затова му добавиха две годи­ни към прослуженото време. На другия ден Кабрило, Касим и Джоунс се качиха на един от самолетите на Корпорацията и се срещнаха с „Орегон“ в Барселона.