Клайв Къслър - Свещеният камък

Коляното му се огъна и той се свлече на земята.

— Вземете телефона – каза той, бръкна в джоба си и им го подаде – и натиснете едно. Обяснете какво стана.

На борда на „Орегон“ Ханли вдигна телефона, кой­то звънеше.

— Добре, задръж секунда – помоли той, след като мъжът му обясни. – Дай ми координатите на този сиг­нал – извика на Стоун, който вкара командите в ком­пютъра.

— Готово – обади се Стоун след минутка.

— Има ли наблизо място, където да се скриете? – попита Ханли мъжът.

— Близо сме до едно дере. Отгоре има дюна.

— Качете се на дюната и се скрийте – нареди Ханли. – Не затваряй, ще се обадя след малко.

Пресегна се към друг телефон и набра номера на шефа на службата на ЦРУ в Саудитска Арабия, който Овърхолт му беше дал.

— Обажда се изпълнителят – рече той, когато мъ­жът вдигна. – Имате ли агенти в Мека в момента?

— Разбира се, имаме един саудитец.

— Разполага ли с кола?

— Кара камион за доставка на „Пепси“.

— Трябва да иде на тези джипиес координати – каза Ханли – и да вземе трима мъже. Можете ли да го ор­ганизирате?

— Изчакайте – помоли шефът на мисията, докато набираше мобилния телефон на шофьора на „Пепси“.

Ханли го чу как обяснява.

— Тръгва веднага, според него е на около двайсети­на минути път.

— Кажи му да свирне с клаксона, когато стигне до мястото – заръча Ханли. – Хората ни ще излязат от скривалището си.

— Къде да ги закара?

— В Джеда.

— Ще се обадя, ако има проблеми.

— Никакви проблеми – подчерта Ханли. – Ние не обичаме проблемите.

Затвори телефона, след което грабна сателитния и обясни какъв е планът.

Ханли може и да не обичаше проблеми, но щеше да се сблъска с тях.

В заседателната зала бяха Сенг, Рос, Райс, Лин­кълн, Мидоус, Мърфи, Крабтри, Гънън, Хорнсби и Холпърт. Всичките говореха един през друг.

— Не можем да направим нищо от въздуха – изтък­на Линкълн, – ще ни видят.

— Няма време за тунел – обади се Рос.

— Важното е – обърна се Холпърт към Крабтри – как Хикман го е направил.

— Мога да организирам малко илюминации, за да ги разсея – предложи Мърфи и се усмихна на Хорнс­би, – но ние сме на „Орегон“ в Средиземно море, а те са в Саудитска Арабия.

— Сълзотворен газ? – вметна Райс.

— Да спрем тока? – подхвърли Мидоус.

Сенг се изправи.

— Добре, хора, дайте да въдворим малко ред тук.

Понеже беше с най-висок чин, той ръководеше за­седанието.

Сенг се приближи до каната с кафе да си налее още

една чаша. Говореше в движение.

— Имаме по-малко от час да измислим план, който отрядът на сушата да изпълни, ако трябва да свър­шим работата довечера – а трябва.

Наля си кафето и се върна обратно на масата.

— Както каза Холпърт – как Хикман е подменил метеоритите?

— Някак си е обезвредил часовите – рече Мидоус. – Няма как иначе да го направи.

— Тогава защо кражбата не е открита веднага след това – попита Сенг – и не е съобщено за нея?

— Имал е вътрешен човек – допусна Мърфи, – това е единственият начин.

— Проверихме часовите – възрази Сенг. – Ако ня­кой от тях е взел участие, вече щеше да е избягал от Мека. Всичките са си още там.

Заседателната зала затихна за миг и всички се за­мислиха.

— Каза, че си проверил пазачите – обади се Линда Рос, – значи имаш нарядите, така ли?

— Разбира се – потвърди Сенг.

— Единственият начин, по който може да стане, е да ги подменим и четиримата – рече Рос.

— Това е добра идея – съгласи се Холпърт, – да ги хванем при смяната на караула и да ги заменим с на­шите хора.

— После какво? – попита Сенг.

— Да спрем тока на целия град – предложи Райс, – за да могат да направят подмяната.

— Но така ще имаме четирима часовои, които ще бъдат открити при следващата смяна на караула – изтъкна Сенг.

— Шефе – рече Гънън, – дотогава отрядите от Катар ще са на безопасно разстояние и саудитците могат да правят каквото си искат.

Стаята притихна за миг, докато Сенг мислеше.

— Грубо е - реши той* - но става.

— Понякога трябва да сцепиш кокосовия орех с ка­мък, за да изпиеш млякото – подхвърли Гънън.

— Ще го предложа на Ханли – заяви Сенг и се на­дигна.

Докато планьорката на „Орегон“ приключваше, Скътър и отрядът му откриха една от шахтите, ко­ито водеха към тунела под джамията на пророка, и се пъхнаха вътре. Бяха прекарали само пет мину­ти под земята, когато откриха първия пакет с експлозиви.

— Пръснете се из тунела – нареди Скътър – и вижте още колко има вътре.