Клайв Къслър - Свещеният камък

— Скътър има ли сателитен телефон?

— Да, сър.

— След колко време ще пристигне автобусът му? – полита Ханли.

— Четири-пет часа – рече Касим.

— Ще изчакам да пристигне и ще му се обадя, но мисля, че знаем къде точно в джамията на пророка са поставени експлозивите.

Автобусът тъкмо спираше.

— Рейсът ми пристигна – осведоми го Касим. – Как­во искате да направим?

— В Мека ще ви чака човек от ЦРУ и ще ви заведе в тайна квартира – отвърна Ханли. – Ще ти се обадя там.

— Разбрано.

Пит Джоунс погледна към емира на Катар.

— Ваше превъзходителство – попита той, – какви са отношенията ви с бахрейнците?

— Чудесни – отвърна емирът, – те са скъпи приятели.

— Можете ли да прекарате камиони през митницата без проблеми?

— Сигурен съм, че мога.

— Разполагате ли с товарен кораб, който може да ги вземе от пристанището в Бахрейн?

Емирът погледна към помощника си Ал-Тани.

— Ще уредя някой кораб тук или в Бахрейн незабавно – каза Ал-Тани.

— Разполагаме с шест часа, за да подготвим всичко - отбеляза Джоунс.

— Всичко ще бъде уредено, господин Джоунс – увери го емирът.

В оградения двор до летището в Риад офицерът от американската армия Патрик Колган и неговият отряд все още чакаха нареждания. Вече три нощи се криеха под контейнерите, ядяха от провизиите си и пиеха бутилирана вода. И водата, и храната вече бя­ха на привършване, а и контейнерите наоколо, които им служеха за прикритие, взеха съвсем да оредяват.

Нещо трябваше да се случи, и то бързо.

Джоунс проучи файла от органайзъра на Ал-Шейх, после вдигна телефона.

— Сър – рече той, когато му вдигнаха, – има ли про­мяна в графика за превозването на контейнерите?

— Няма промяна – отвърна Ханли.

— Добре тогава, уредил съм всичко.

Ханли слушаше, докато Джоунс обясняваше.

— Харесва ми – одобри накрая, – просто и лесно.

— Имам ли разрешение?

— Действай – нареди Ханли.

Пространството около трите контейнера, където мъжете се криеха, постепенно беше разчистено. Все още имаше няколко контейнера вляво, но в дясната страна беше останал само пясък и чакъл.

Телефонът на Колган тихо иззвъня и той натисна копчето, за да отговори:

— Колган.

— Обажда се Джоунс от Катар.

— Какво предвиждате за нас, господин Джоунс? Още малко и няма да има къде да се скрием. Трябва да предприемем нещо, и то бързо.

— До десет минути трябва да пристигнат три ками­она, за да вземат контейнерите – каза Джоунс. – От­зад на кабините им има закачени джипиес локатори. Локаторите са големи колкото пакет цигари и са прикрепени с магнит. Нека трима от хората ти да се направят на общи работници и да помогнат при това­ренето. Накарай ги да махнат локаторите, когато се качат, иначе ще ви проследят.

— Добре – съгласи се Колган.

— Кажи на тримата мъже с локаторите да ги сло­жат на незаразен контейнер, натоварен за Мека, и да тръгнат с него. Хората, които следят доставката, ще си помислят, че камионите са плътно един след друг.

— Какво да направят, когато стигнат до Мека?

— Да слязат от камиона преди склада, където тряб­ва да разтоварят, и да хвърлят локаторите в първото кошче за боклук, което видят. После да хванат авто­бус до Джеда и да стигнат до пристанището. Там ще ги чака кораб на име „Акбар II“. Да се качат на борда му, той ще ги изведе от страната.

— „Акбар II“ – повтори Колган.

— Петимата, които оставате, ще трябва да се опра­вите с шофьорите и да се качите на камионите. Вър­жете ги и им запушете устите, сложете ги на пода при седалката до шофьора. После просто минавате през портала и когато излезете на главния път, завивате на изток, вместо на запад. Крайната ви цел е Бахрейн.

— Добре – каза Колган.

— Понеже оставате петима, след като тримата тръг­нат за Мека, в два от камионите ще сте повече – шо­фьор, пътник, плюс пленника в краката ви. Нека път­никът да се скрие под одеяло, докато минавате през портала, за да не го забележат.

— Няма ли да ни спрат за проверка? – попита Кол­ган.

— Наблюдавахме портала днес – увери го Джоунс. – Проверяват камиона, когато влиза, после отмятат са­мо номера на контейнера, когато излиза с товара.

— Но какво ще стане, когато товарът го няма, а те открият локаторите? – попита Колган. – Няма ли да тръгнат да ни търсят тогава?

— Пътуването от Риад до Мека трае шест часа – ус­покои го Джоунс. – До Бахрейн – само четири часа – Когато разберат, че контейнерите липсват, вие вече ще сте на борда на товарен кораб на път към Катар