Клайв Къслър - Свещеният камък

— Сигурно ли е, че ще можем да минем през граничния пункт в Бахрейн?

— Всичко е уредено.

— Хубав план – одобри Колган.

— На добър час!

След петнайсетина минути Колган и останалите че­тирима мъже, които трябваше да тръгнат към Бахрейн, безпрепятствено напуснаха карго терминала и се отправиха надолу по пътя. Седем минути след това подофицерът от бреговата охрана на име Пъркинс и още двама закачиха локаторите на три камиона от конвой с шест и се качиха в последния.

Камионът беше пълен с бутилки вода, така че поне нямаше да ожаднеят по време на шестчасовото пъту­ване до Мека. Ако вътре имаше и една палета с „М&М“, щяха да си прекарат доста по-приятно.

Наближаваше обяд, когато Адамс, Кабрило и аген­тът, който носеше камъка на Авраам, се приземиха за първото презареждане в Ал Гардаках в Египет при устието на Халидж ас-Суейс при излаза на Червено море.

Овърхолт бе уредил не само обещаното гориво, но имаше храна, вода, кафе и вертолетен механик от американската армия, който да провери R-44. Меха­никът доля половин бидон масло в буталния двига­тел и прегледа набързо машината, след което каза, че вертолетът е пушка. Тримата мъже се отбиха до тоалетната и излетяха отново.

Следващата отсечка, триста километра до Асуан, изминаха за по-малко от два часа със скорост 180 ки­лометра в час. Хеликоптерът беше зареден с гориво и отново проверен, и тримата поеха на път.

От Асуан до Абу Шагара, висящия полуостров, който се врязваше в Червено море от другата страна на Джеда в Саудитска Арабия, беше най-дългата от­сечка от полета. Близо 500 километра, пътуването щеше да трае около три часа.

Робинсънът се намираше на трийсет минути от Асуан, високо над пустинята, когато Адамс каза:

— Господа, има няколко часа до следващата ни спир­ка. Ако искате да поспите, за мен няма проблем.

Агентът на ЦРУ на задната седалка кимна, облег­на се назад и сложи шапката си върху очите.

— Добре ли си, Джордж? – попита Кабрило. – Доста летене ти се събра напоследък – държиш ли се още?

— Екстра съм, шефе – отвърна Адамс и се усмихна. – Ще ви закарам до Судан, после ще прекосим Черве­но море да те оставя, а щом се върна обратно в Судан, ще подремна малко.

Кабрило кимна. Докато хеликоптерът се насочва­ше на юг и той заспа.

Беше малко след четири следобед, когато Ханли се обади от „Орегон“ по сателитния телефон на Скътър. Понеже не знаеха какво да правят, Скътър и отря­дът му се въртяха около автогарата и чакаха връзка.

— Казвам се Макс Ханли, командир съм на Касим.

— Какво искате да направим? – бързо попита Скъ­тър.

Няколко души ги бяха заговорили вече, а само един от тях можеше да върже няколко думи на арабски. Ако останеха още дълго, можеха да ги разкрият.

— Вляво – каза Ханли – има един просяк със стар ме­тален поднос, който се прави на заспал. Виждаш ли го?

— Да – отвърна Скътър.

Мъжът, който уж придремваше, беше наблюдавал отряда в продължение на двайсет минути.

— Приближи се до него и остави една монета върху подноса – нареди му Ханли.

— Нямаме монети – прошепна Скътър, – дадоха ни само банкноти.

— Тогава му дай най-малката банкнота, която имаш. Ще ти даде нещо, което на пръв поглед изг­лежда като религиозна брошура. Вземи я, отдалечи се на безопасно разстояние от спирката в някоя странична уличка и намери място, на което да можеш да я прочетеш, без да те видят.

— После какво?

— Инструкциите са вътре.

— Това ли е всичко? – попита Скътър.

— Засега да – отвърна Ханли. – Успех!

Скътър прекъсна връзката и прошепна нещо на един от хората си. После се приближи до просяка, из­вади една банкнота от пачката в джоба си, наведе се и я остави върху подноса.

— Аллах ще те възнагради – рече просякът на араб­ски и му подаде брошурата.

Скътър тъкмо се изправяше, когато просякът бързо му смигна с лявото око. Изведнъж Скътър се почувства обнадежден. Отдалечи се от автобусната спирка, последван от хората си, откри пусто място и прочете инструкциите. Бяха само на няколко пре­сечки от целта и той изяде брошурата, докато вър­вяха.

— Не излизайте навън – каза свръзката от ЦРУ на Касим и хората му в тайната квартира в Мека, – не правете нищо, с което да привлечете внимание. Има­те храна, вода и безалкохолни в кухнята.

— Как да се свържем с теб, ако ни потрябваш? – по­пита Касим.

— Не можете – отвърна агентът. – Ще чакате ваши­те хора да ви дадат инструкции. Беше ми наредено да заредя къщата, да ви посрещна на гарата и да ви до­веда тук. С това приключвам участието си в операци­ята. Желая ви успех и на добър час!