Клайв Къслър - Свещеният камък

После се обърна към единствения сапьор в отряда.

— Какво мислиш?

Мъжът се усмихна и извади клещите от джоба си. Пресегна се, дръпна една жица и я сряза на две. На­мери още няколко и сряза и тях, след което почна да развива лепенката от тръбата.

— Грубо, но ужасно мощно, така бих го описал – рече мъжът, докато поставяше експлозива и динами­та отделно на пода в тунела.

— Това ли е? – учуди се Скътър.

— Това е. Но има и още нещо.

— Какво е то?

— Внимавайте да не ритнете или изпуснете динами­та. Ако е престоял повече, може да е нестабилен.

— Не се тревожи – отвърна Скътър, – ще го оставим тук.

След два часа всички експлозиви щяха да бъдат обезвредени и тунелът бе проверен повторно за всеки случай. После Скътър щеше да се обади да докладва.

Докато сапьорът режеше жиците на първия наръч с експлозиви, Ханли позвъни на Кабрило на „Акбар“.

— Ето какво измислихме, шефе – каза той, след – това разказа на Кабрило за плана, който бяха съставили. – Грубо е, признавам.

— Говори ли вече с Касим? – попита Кабрило.

— Исках първо да го одобриш.

— Одобрявам го – отвърна Кабрило, – Защо не ми изпратиш всичко по факса, за да мога да уведомя чо­века на ЦРУ. Междувременно ще се обадя на Касим и ще му кажа какво сме измислили.

— Пращам го веднага.

— Трябва да действате бързо – обясни Кабрило на Касим. – Караулът се сменя в два на обяд.

— Ами ако има експлозиви? – попита Касим.

— Човекът от ЦРУ, който ще донесе камъка на Ав­раам, ще разполага с химически надушватели. На­карай хората си да се разпръснат и да претърсят, до­като правиш замяната.

— Добре – отвърна Касим.

— Имате час и четирийсет минути, за да стигнете до Голямата джамия, наблюдавайте часовите, за да видите ритуала, после намерете новата смяна, обез­вредете я и заемете местата й. Можете ли да го нап­равите?

— Явно нямаме друг избор.

— Всички разчитаме на теб, Хали – изтъкна Кабри­ло.

— Няма да предам нито теб, нито религията си.

— Ще инструктирам агента от ЦРУ и го пращам при вас. Вече го чака кола с шофьор, за да го закара до Мека. Ще влезе в джамията в два и десет, ако не чуе изстрели.

— Там сме – обеща Касим.

Телефонът изключи и Касим се обърна към отря­да си:

— Слушайте, получихме заповеди.

Кабрило извади листовете от факса и бързо инст­руктира агента от ЦРУ. Щом свърши, натовари аген­та на лодката и го пусна да отплава към пристанище­то в Джеда. Нощта беше приятна, двайсет и три гра­дуса, почти без вятър. Тънкият сърп на луната хвър­ляше бледа светлина по водата, докато лодката се но­сеше по спокойното море.

Светлините на „Акбар“ избледняха, а тези на Дже­да станаха по-ярки.

Щом камионът на „Пепси“ спря до дюната и изс­вири с клаксон, Пъркинс и останалите двама се пока­заха, изчакаха да няма движение на пътя и се спусна­ха към шосето. Коляното на Пъркинс беше силно по­дуто и един от мъжете го подкрепяше, докато други­ят се приближи към камиона.

— За нас ли си дошъл? – попита той шофьора.

— Качвайте се бързо – рече той, пресегна се и отво­ри вратата.

Щом тримата се настаниха, агентът на ЦРУ нап­рави обратен завой и се отправи към светлините на Мека. Избяга от центъра на града по околовръстното шосе и беше на три километра от Мека по пътя към Джеда, когато проговори.

— Харесвате ли „Игълс“? – попита и пъхна едно сиди.

Започна оригиналната версия на „Хотел „Калифор­ния“, докато четиримата пътуваха в мрака.

След като лодката стигна до сушата, агентът на ЦРУ слезе и се спусна към чакащия го шевролет. Миг по-късно шевролетът направи завой, като разпръс­на чакъл със задните си гуми, докато набираше ско­рост.

— А сега какво ще правим? – попита механикът от Флорида, който беше докарал лодката до брега.

— Сега се дърпаме навътре и чакаме камион на „Пеп­си“ – отвърна Кабрило.

Механикът включи на задна и се отдалечи навът­ре в морето.

— Значи хората ти са контрабандисти на „Пепси – подхвърли той.

— Има ли радио на борда? – попита Кабрило.

Механикът завъртя копчето на таблото.

— Какво искаш?

— Намери новини – отвърна Кабрило.

Кабрило и механикът седяха под лунната светли­на и се полюшваха в залива.

Шевролетът профуча покрай камиона на „Пепси “, който се движеше в обратната посока, точно когато шофьорът се отклони от магистралата към приста­нището в Джеда. Шофьорът зави надолу по пътя, както го бяха инструктирали, и спря с предницата на камиона, насочена към морето. Светна три пъти с фа­рове и зачака.