Клайв Къслър - Свещеният камък

— Аз съм Касим, дай ми камъка.

Агентът се поколеба.

— Мюсюлманин съм – бързо добави Касим. Дай ми камъка.

Агентът подаде кутията на Касим.

— Занеси надушвателите вътре и ги дай на първия човек, когото видиш. После се махай оттук, гладко, както предвиждахме.

— Добре – отвърна агентът.

Касим, стиснал здраво кутията, се затича към вхо­да, агентът на ЦРУ го последва по петите. Щом ми­на през портата, той връчи кашона с надушватели­те на мъжа, който се спусна към него. Забави се за миг, за да види как Касим прекосява на бегом двора към покривалото, което скриваше Кааба. Касим се пъхна под него и тогава агентът се обърна и се втур­на към колата си.

Усещане за мир, спокойствие и древност се разля във вените на Касим, когато се пъхна под покривало­то. За секунди се изпълни с надежда. Един прожек­тор хвърляше лъч светлина към сребърната рамка, в която сега се намираше метеоритът от Гренландия.

Касим се приближи, постави кутията на земята и сряза лепенката отгоре с ножа си. Пресегна се, свали гренландския метеорит от рамката и го остави на земята. После внимателно вдигна камъка на Авраам от кутията.

Бавно и благоговейно го върна на мястото му.

Отстъпи няколко крачки назад, каза набързо една молитва, вдигна гренландския метеорит и го сложи в кутията. Пъхна се под покривалото и понесе кутията към къщичката на караула. Останалите вече претърсваха джамията с надушвателите, когато извади телефона си.

Скътър седеше на мястото до шофьора в камиона. Останалите от отряда бяха отзад. Телефонът звънна.

— Наблюдаваме ви отгоре – рече Ханли, – Има мал­ка промяна в плановете – не е нужно да ходите до Дже­да. Ще ви изтеглим преди това.

— Къде да отидем? – попита Скътър.

На „Орегон“ Ханли наблюдаваше инфрачервения сателитен образ на камиона, който се движеше на юг.

— Продължете още девет километра и половина в южна посока – нареди Ханли. – После отбийте встра­ни от пътя. До брега ви чака кораб. Пращат лодка да ви вземе от залива, който се намира там. Натоварете хората си на лодката, капитан Скътър, ние ще се пог­рижим за останалото.

— Колко взрива бяха открили Касим и отрядът му, когато ти се обади? – попита Стоун.

— Пет – отвърна Ханли.

— Бих му наредил да остави останалото на саудитците, току-що засякох обаждане от жената на един от пазачите. Звънна в местната полиция, за да съоб­щи, че съпругът й още не се е прибрал у дома.

— Два и двайсет и една е! – възмути се Ханли.

— Жени – подхвърли Стоун, – понякога е толкова трудно да се живее с тях.

Ханли вдигна телефона.

Касим беше клекнал и обезвреждаше един пакет с С-6.

— Махайте се веднага! – заповяда Ханли.

— Не сме проверили… – понечи да каже Касим.

— Заповядвам ви да се изтеглите незабавно. Разк­рити сме. Камион ви чака отпред, за да ви отведе до втория изход. Ясно?

— Разбрано, шефе.

— Бързо!

Касим слагаше телефона обратно в джоба си, кога­то агент на ЦРУ спря пред Голямата джамия с един пикап с удължено купе и голям открит багажник.

— Край! – извика Касим. – Всички при портата.

Четиримата мними часовои се втурнаха през двора, докато останалите, които проверявах за експлозиви, изникваха един по един зад сградите и колони­те. Касим се спусна през портата и стигна до пикапа.

— Сега излизаме – каза той на шофьора.

— Качи ги отзад и ги покрий с брезента.

Касим отвори капаците и мъжете се качиха вътре. Преброи ги, десет, единайсет, дванайсет, тринайсет с него ставаха четиринайсет – един беше останал вът­ре. Втурна се към портата и огледа двора, последният войник се носеше в далечината.

— Съжалявам, тъкмо обезвреждах един от зарядите, когато извика.

Касим го сграбчи за ръката и го задърпа.

— Качвай се отзад – извика той, когато стигнаха до пикапа.

Касим дръпна брезента отгоре и се качи отпред при шофьора.

— Знаеш ли къде отиваме? – попита, когато мъжът включи на скорост и настъпи газта.

— О, да! – отвърна шофьорът.

Майорът от военновъздушните сили Хамилтън Рийвс знаеше, че йерархията в армията е важна, но не държеше особено изкъсо екипажа си. Закачи мик­рофона на поставката му и се обърна към втория пилот и бордовия инженер.

— Момчета, какво ще кажете тази вечер да навле­зем във въздушното пространство на една суверенна държава?

— Нямам никакви планове за вечерта – обади се вто­рият пилот.

— Нали плащат – отбеляза бордовият инженер.

— Добре тогава – рече Рийвс, – да се разходим до Саудитска Арабия.