Клайв Къслър - Свещеният камък

Като допи димящата чаша с кафе, ароматизирано с кардамон, пъхна велосипеда си в стойката на ули­цата близо до Голямата джамия и го заключи с кати­нара и веригата.

После мина през портата.

Беше прекосил наполовина двора, когато някаква птица свирна пронизително.

Разтърка очи и извади ключовете от джоба си, щом наближи къщичката. Хвана катинара и пъхна клю­ча в ключалката. Тъкмо го отваряше, когато някой му запуши устата с ръка и усети леко убождане по ръката.

Доспа му се още повече.

Касим отвори вратата към помещението и довле­че Ралмейн вътре. Натисна ключа на лампата, гола­та крушка светна и освети тясното пространство. Вътре нямаше кой знае какво – закачалка до стената с униформите в найлонови калъфи, за да не се цапат, голяма чугунена мивка и тоалетна зад завеска.

На стената, забоден с кабарчета върху коркова дъска, беше графикът за следващата седмица. До не­го имаше снимка в рамка на крал Абдула и още една на Голямата джамия по време на хадж, направена от въздуха, на която се виждаше стълпотворение от хо­ра. Имаше и един кръгъл часовник с черна рамка. Показваше 1,51.

Касим чу познатия крясък на совата. Угаси лам­пата и зачака.

Вторият часовой влезе през отворената врата и се пресегна да светне. Натисна ключа и за част от секун­дата видя Касим, изправен по средата. Картината беше толкова шокираща, че не можа веднага да я осъз­нае. Докато разбере какво става, Касим го беше стиснал здраво и го беше убол със спринцовката.

Часовоят беше сложен да лежи до Ралмейн.

В този миг Касим чу гласовете на двама мъже, които се приближаваха. Нямаше време да изгаси лампата, нито да се скрие. Двамината влязоха през отворената врата и го зяпнаха.

— Какво по… – понечи да изругае единият, когато двама от хората на Касим блокираха входа.

Схватката приключи още преди да е започнала.

— Ти – нареди Касим на единия от хората си, – вър­ви при портата и доведи останалите.

Мъжът изтича.

— Вие шестимата се разпръснете и започнете да пре­търсвате за бомби. Когато надушвателите пристиг­нат, ще ви ги изпратим. Засега просто гледайте. Ако откриете нещо, не го пипайте.

Шестимата изчезнаха в нощта.

— Останалите, стойте при мен. След като облечем новата смяна и тя заеме местата си, ще трябва да се справим с четиримата от старата.

Три минути по-късно новите часови бяха облечени.

— Гледате какво правят другите, ясно?

Мъжете кимнаха отривисто.

— И правите същото.

— Всичките заедно ли излизаме? – попита един от мъжете.

— Не, според плана смяната на караула става един по един. Започва от североизточния ъгъл и се движи по посока, обратна на часовниковата стрелка.

Часовникът показваше 1,57.

Ти си пръв – каза Касим и посочи единия от мъ­жете. – Ще те последваме и ще наблюдаваме от разс­тояние.

Първият мним часови прекоси двора. Касим и ос­таналите се скриха зад ъгъла на най-близката до Ка­аба сграда, за да гледат. Мъжът приближи към севе­роизточния ъгъл.

Понякога дори и най-добре замислените планове си остават само планове. Този, сглобен набързо, без обичайната прецизност от страна на Корпорацията, щеше да се разплете като евтин пуловер. Часовоят, когото Ралмейн трябваше да смени, се оказа най-добрият му приятел. Появата на друг човек породи не само загриженост. Истинският часови разбра, че не­що става.

— Кой си ти? – попита високо той на арабски.

Касим го чу и му стана ясно, че проблемите започ­ват. Часовоят посегна към свирката на верижката около врата си. Но преди да успее да я надуе, мними­ят караул го свали на земята.

— Хванете ги – извика Касим на хората си. – Не поз­волявайте на никого да избяга.

Касим, другите трима мними часови и четирима­та останали мъже се спуснаха от скривалището си и прекосиха двора до Кааба. Бързо обезвредиха още двама от пазачите, но третият се изплъзна и се втур­на към портата.

Касим се затича след него, но мъжът се оказа по-бърз. Беше прекосил двора и тъкмо минаваше под ар­ката, когато един от мъжете, които търсеха експло­зиви, изникна от сенките и го сграбчи с една ръка за врата.

Часовоят падна на каменните плочи и изгуби съз­нание. Тънка струйка кръв се стече по тила му.

— Завлечете го до къщичката на караула – нареди Касим, когато дотича – и му превържете главата.

Мъжете хванаха пазача под мишниците и го пов­лякоха.

Касим се затича обратно към Кааба, увери се, че мнимите пазачи са си по местата, и се зае да по­мага да пренесат истинските в къщичката. Часът беше 2,08. После забърза към вратата да посрещ­не агента на ЦРУ. След минута мъжът се появи с един шевролет. Слезе, извади кашона с надушвателите, сложи ги на земята, след това вдигна камъка на Авраам – както си беше в кутията – от задната седалка.