Клайв Къслър - Свещеният камък

Скътър и отрядът му слизаха от камиона, когато Кабрило се приближи тичешком към тях.

— Остави камиона и идвай с нас – нареди той на шо­фьора. – И да не са те разкрили досега, скоро ще го направят.

Шофьорът изгаси мотора и слезе.

Шестнайсетимата мъже и Кабрило се отправиха към лодката, която ги чакаше на брега. Джеймс им помогна да се качат. Щом всички се натъпкаха в лод­ката, Кабрило скочи вътре и Джеймс застана на кор­милото.

— Много е опасно – предупреди той. – Нямам спаси­телни жилетки за всички.

— Карай на моя отговорност.

Джеймс запали двигателя и се отдалечи от брега.

— Кажи го – обърна се към Кабрило той.

— У дома, Джеймс! – високо нареди Кабрило.

— Трябва да използваме авиацията – рече Ханли. – Нещата в Кааба се объркаха.

— Камъкът на Авраам на мястото си ли е? – попита Овърхолт.

— Да – отвърна Ханли, – но не можаха да довърш­ват прочистването на експлозивите.

— Ще се обадя на президента. Има вечеря в Дър­жавния департамент в седем, но ще успея да го хва­на.

— Ако се свърже с краля и го помоли да не сваля С-17, ще се измъкнем чисти.

Коли на саудитската полиция с виещи сирени и си­ни буркани профучаха в отсрещното платно покрай пикапа. Бяха на три километра от джамията, но Ка­сим и шофьорът не се и съмняваха накъде отиваха.

Шофьорът на пикапа караше със сто и петдесет ки­лометра в час и поглеждаше към вградената навигационна система на таблото.

— Пише километър – каза той. – Гледай за черен път, водещ на север.

Касим се загледа в мрака. Мерна пътя, когато шо­фьорът намали.

— Видях го – съобщи мъжът.

Настъпи спирачките и фордът се плъзна по пясъ­ка върху асфалта. После отново натисна газта и се понесе по песъчливия път. Пресегна се към таблото и натисна бутона 4Т4. Отдясно и отляво хълмовете ставаха все по-високи и по-високи. Шофьорът погледна навигационната система.

— Добре, тук ще завием надясно и ще се скрием зад този хълм.

След няколко минути пикапът спря. Шофьорът бръкна в отделението между седалките, извади един прожектор и го включи в захранването.

После освети с него мястото зад хълма.

Широко пространство с утъпкан пясък, километър и половина на километър.

— Чакай да завъртя – рече шофьорът, като даде назад и изви волана, докато кабината не се насочи на изток.

— Да кажа ли на мъжете да слизат. – попита Касим.

— Не – отвърна шофьорът. – Направо ще се кача на заден.

Рийвс и екипажът му летяха с С-17А толкова нис­ко, колкото безопасността позволяваше. Но въпреки това самолетът беше засечен от модерните радари, които саудитците си бяха купили от Съединените ща­ти. Десет минути след като бяха навлезли във въздушното пространство на Саудитска Арабия, точно преди да се приземят, саудитските кралски воен­новъздушни сили изпратиха два изтребителя от ба­зата си в Дахран. Джетовете прекосиха огромната пустиня със свръхзвукова скорост.

Когато чу приближаването на С-17А, шофьорът започна да присветва с фарове. Рийвс видя светлини­те, мина веднъж отгоре, направи завой и се приготви да кацне.

— Посред нощ е – каза прислужникът на крал Абдула.

— Слушай – настоя президентът, – изпращам дър­жавния секретар незабавно, ще пристигне утре късно сутринта и ще обясни какво става. В момента един самолет на американските военновъздушни сили е навлязъл във въздушното ви пространство. Ако са­молетът бъде свален, няма да имаме друг избор, освен да отвърнем на удара.

— Не мога просто да… – понечи да каже мъжът.

— Събуди краля – нареди студено президентът, или ще има сериозни последствия.

След няколко минути съненият крал Абдула се обади. Щом президентът му обясни за какво става дума, той вдигна друг телефон и се обади на командващия военновъздушните сили.

— Да ги ескортират извън страната, но да не предп­риемат враждебни действия – заповяда той на арабс­ки.

Вдигна отново слушалката, на която го чакаше пре­зидентът и рече:

— Господин президент, ако държавният ви секре­тар не даде подходящо обяснение за случващото се тук, гражданите ви ще прекарат една много студена зима.

— Щом разберете какво е станало, мисля, че няма да ми се сърдите повече.

— Очаквам с нетърпение срещата – отвърна крал Абдула и прекъсна линията.

Рийвс се приземи, после направи завой и обърна носа на самолета в обратната посока.

— Отвори вратата – каза той на бордовия инженер.

Пикапът вече си пробиваше път през пясъка, до­като вратата бавно се спускаше надолу. Когато пика­път спря, вратата вече беше опряла земята и се беше превърнала в рампа. Шофьорът мина леко напред и се качи върху рампата. След това даде газ и влезе в търбуха на самолета.