Клайв Къслър - Часът нула

– Бюро за спешни случаи! – чу се глас по телефона.

Кърт гледаше като хипнотизиран случващото се и не можеше да повярва на очите си.

– Ало? Тук е Бюрото за спешни случаи!

В този момент хеликоптерът мина с гръм и трясък над главите им и едва не се блъсна в заострения покрив на Операта.

Кърт подаде телефона на Хейли.

– Повикай помощ! – викна й той и хукна по стълбите. – Да пратят полиция, линейка, националната гвардия... с каквото разполагат.

Представа нямаше какво става, но дори от тази ­височина можеше да види, че двама души са затиснати под ­отломките от лодката и да усети мириса на изтичащия бензин.

Кърт стигна до най-долното стъпало, пробяга кратко разстояние и прескочи стената, за да излезе на булеварда. Докато тичаше към разбитата моторница, видя, че все още въртящото се витло се допира до бетонната пътека. Разлетяха се искри, които подпалиха разлетия бензин. Незабавно се надигна море от пламъци.

Без да обръща внимание на пожара, Кърт продължи напред.

На сто и двайсет метра над главите им и на около километър и половина от тях хеликоптерът направи рязък завой над предградията на Сидни.

Снайперистът протегна ръка.

– Леко! – провикна се той.

Бореше се с дългоцевната си пушка „Хеклър & Кох” и се опитваше да прикрепи към нея висококапацитетен барабан с трийсет куршума. Последното, което му трябваше, беше да излети през вратата.

– Трябва да направим още един кръг – провикна се пилотът, – за да се уверим, че са мъртви.

Снайперистът се съмняваше, че някой би могъл да оцелее след подобна катастрофа, но това не му влизаше в работата. Хеликоптерът се стабилизира. Снайперистът се отказа от барабана и сложи стандартен пълнител с десет куршума.

– Този път давай по-спокойно – обърна се той към пилота. – Трябва ми стабилност, за да стрелям.

– Добре – отговори пилотът.

Снайперистът се наведе през отворената врата, под­ви единия крак под себе си, а другия протегна надолу и ­стъпи на стъпалото, което се намираше точно над ­дъската за спускане на товар.

Вече бяха завили и отново приближаваха към Операта, този път по-бавно. Снайперистът зареди оръжието и се подготви за стрелба.

Когато Кърт стигна до разбитата лодка, огънят вече бе обгърнал кърмата й. Човекът на седалката до кормчията панически се мъчеше да се освободи. Кърт го измъкна, прехвърли го през борда и го повлече, без да обръща внимание на виковете от болка на ранения.

На петнайсетина метра от лодката го положи на земята. Учуди го странния начин, по който ръцете и пръстите му се извиваха нагоре. Гледката беше толкова необичайна, че се запечата в съзнанието му. Кърт се затича обрат­но, за да помогне на кормчията.

Лютивият дим изгаряше дробовете му. Щом се качи на лодката, видя че пламъците вече ближеха гърба на мъжа.

Кърт се опита да го издърпа нагоре, но човекът беше затиснат здраво под смачканото контролно табло.

– Остави ме! – изкрещя той. – Помогни на Панос!

– Ако това е пътникът ти, вече е в безопасност – извика Кърт. – Сега ми помогни да те извадя.

Мъжът напъна, а Кърт задърпа, но смачканото табло не помръдваше и продължаваше да затиска мъжа. Кърт знаеше, че им трябва лост. Грабна един подобен на харпун дълъг прът с кука, който се въргаляше наблизо, и го заби между прикования на място мъж и отломките.

Натисна с цялата си сила и успя леко да повдигне таблото.

– Сега! – изкрещя той.

Мъжът поклати глава.

– Не мога! Не усещам…

Главата му ненадейно се отметна назад и по таблото пръснаха капки кръв. Пушекът се завъртя в спирала, а надигащите се пламъци затанцуваха в странни посоки, тласкани от свистенето на вятъра, предизвикан от перките на хеликоптера.

Кормчията беше мъртъв и Кърта разбра, че вероятно той е следващият. Хвърли се светкавино към фалшборда и се изтърколи навън.

Наколо му валяха куршуми, докато той се мъчеше да намери прикритие.

Скрит от пушека, Кърт погледна нагоре. Хеликоптерът кръжеше на двайсетина метра над главата му. Виждаше как снайперистът търси мишена и как движи дългата цев на оръжието насам-натам. Хеликоптерът сви вляво и изви.

Снайперистът явно бе видял раненият пътник, който куцукаше по булеварда, защото откри огън, без да жали сили.

Навсякъде около ранения засвистяха куршуми. Един от тях го улучи и събори клетника на колене. Преди стрелецът да успее да го довърши, една жена с искряща коса се втурна на помощ. Беше Хейли. Тя завлече отпуснатата фигура зад голяма бетонна саксия с цветя и се наведе, за да се прикрие.