Клайв Къслър - Часът нула

Панос наведе глава по-близо до гърдите си. Това сякаш пооблекчи страданията му. Забеляза, че пръстите и ръцете му се извиват навътре.

– Носиш ли документите? – попита шофьорът. – А диска?

Панос кимна.

– Да… Можеш ли да ми кажеш къде отиваме?

Шофьорът се поколеба – може би се боеше да не издаде прекалено много, в случай че ги заловят. Най-после отговори.

– При човек, който може да ни помогне и който може да сложи край на тази лудост веднъж завинаги.

Сидни, Австралия, 19.00 часа

Кърт Остин седеше на удобна седалка на осем реда разстояние от главната сцена в „Опера Тиътър”, по-малката от двете вдъхновени от корабни платна и раковини сгради на прочутата Опера в Сидни. По-голямата концерт­на зала се намираше съвсем наблизо, но в момента беше празна.

Кърт от години искаше да дойде в Сидни и да посети оперно представление тук. Щеше да е хубаво да види нещо от Бетовен или Вагнер и за малко да успее да дойде за концерта на Ю Ту, но моментът се оказа неподходящ. За нещастие сега, когато най-накрая успя да дойде, единственият звук, който се разнасяше от сцената, беше суха академична реч, която започна да го приспива.

Беше дошъл за конференцията на Мълдун за подводното миньорство. Организираха я Арчибалд и Лизлет Мълдун, богата австралийска двойка, натрупала състоянието в течение на четири десетилетия опасни миньорски авантюри.

Официално го бяха поканили заради опита му в изваждане на потънали плавателни съдове, както и заради поста му на директор на отдел „Специални проекти” на Националната агенция за морско и подводно дело. Изглеж­даше обаче, че има и друга причина, поради която семейство Мълдун държеше на присъствието му – заради скромната слава, която си бе спечелил Кърт в индустрията по изваждане на съдове… ако изобщо съществуваше подобно нещо.

През изминалото десетилетие Кърт се беше оказал замесен в редица нашумели събития. Някои от подвизите му бяха пазени в дълбока тайна и слуховете бяха единственото, което подсказваше, че може да се е случило нещо. Други обаче бяха обществено достояние и бяха известни на всички, например неотдавнашната му битка за разчистването на рояк самовъзпроизвеждащи се микророботи в Индийския океан, преди да са променили климата на Азия и да са довели до гладната смърт на милиарди хора.

В добавка към славата му – каквато и да беше тя – Кърт беше лесно разпознаваем. Изглеждаше грубоват, със загоряло лице, преждевременно побеляла до среб­ристо коса и проницателни очи в наситен оттенък на синьото. Всичко това означаваше, че отсъствието му от някое конкретно събитие – нещо, което постоянното внимание от страна на някой от двамата или и на двамата Мълдун заедно засега беше предотвратило – се забелязваше лесно.

Домакините му със сигурност бяха много любезни, но след три дни семинари и презентации на Кърт му беше дошло до гуша и сериозно замисляше бягство.

Когато светлините угаснаха и лекторът започна презентацията си, Кърт усети, че е настъпил моментът, който чакаше. Извади телефона си и натисна бутона, който го накара да избръмчи шумно, сякаш звънеше.

Неколцина от присъстващите му хвърлиха сърдити погледи.

Той вдигна рамене, сякаш се извиняваше смутено, и сложи телефона до ухото си.

– Остин е – прошепна всъщност на никого. – Добре – добави след миг с най-сериозния си глас. – Да. Добре. Наистина звучи сериозно. Разбира се. Веднага ще проверя.

Престори се, че затваря, и пъхна телефона в джоба си.

– Станало ли е нещо? – попита госпожа Мълдун от мястото си на една седалка от него.

– Обадиха се от главния офис – каза той. – Трябва да проверя нещо.

– Веднага ли трябва да тръгнете?

Кърт кимна.

– Една ситуация, която назряваше от няколко дни, е достигнала критичната си точка. Ако не тръгна веднага, може да се окаже катастрофално.

Тя посегна и сграбчи ръката му. Изглеждаше съкрушена.

– Но така ще пропуснете най-интересната част от презентацията!

Кърт лепна на лицето си мрачно изражение.

– Това е цената, която трябва да платя.

Той се сбогува със семейство Мълдун, стана и се отправи към вратата. Излезе и хукна нагоре по стълбите към фоайето. Боеше се, че ако се сблъска с някого от другите посетители, може да се окаже въвлечен в разговор, затова зави наляво и предпазливо се промъкна по един извит коридор към странична врата без табелка.

Отвори я и се озова във влажния въздух на австралийската вечер. За своя изненада не беше сам.