Клайв Къслър - Часът нула

Снайперистът отново откри огън и куршумите заудряха по саксията. Разлетяха се парчета бетон и бучки пръст. Но саксията беше доста здравя и куршумите не успяха да я пробият.

Хеликоптерът започна да се отклонява встрани. Кърт разполагаше само с няколко секунди, преди снайперистът да намери пряк ъгъл за стрелба.

Той грабна дървения прът, чиято кука беше в пламъци, втурна се напред и го метна като копие.

Огненото копие се понесе към отворената врата на хеликоптера.

То пропусна снайпериста на сантиметри, но се заби в кабината. Изригна вълна от огън. След секунди от страничната врата на хеликоптера се заиздига дим. Явно бе улучил резервоар или редица с кислородни бутилки.

Оранжевата светлина на огъня премина като буйна вълна през хеликоптера. Пламтящта машина започна да завива. За миг изглеждаше, че пилотът ще си върне контрола и ще профучи над пристанището, но ъгълът на обръщане стана по-остър и хеликоптерът започна да се клати несигурно обратно към Операта. Кабината се бе превърнала в огнен ад, от който бълваха облаци дим.

Хеликоптерът гореше, падаше и увеличаваше скоростта си – всичко това едновременно. Машината се насочи право към прочутата стъклена стена на Операта и разби петнайсетметровото стъкло. При удара части от него паднаха вътре, а други, подобно на огромни прозрачни листове полетяха към земята и се разбиха на хиляди късчета.

Хеликоптерът падна заедно с тях. Перките му вече ги нямаше, главината му се обръщаше като косачка-робот, останала без кабел. Машината се стовари на земята и само след секунди се превърна в огнен ад.

Спасителните екипи пристигнаха с включени сирени. Спасителите се затичаха към тях. Появиха се и няколко пожарни коли. От Операта наизлязоха мъже с пожарогасители в ръце. Част от тях се затичаха и опънаха дълъг противопожарен маркуч.

Кърт беше сигурен, че нищо вече не е в състояние да помогне на хората в хеликоптера.

Той се отправи към Хейли и единствения оцелял от лодката. Мъжът лежеше в ръцете на Хейли. Бялата й рокля бе покрита с кървави петна. Тя отчаяно се мъчеше да спре кръвта от двете огнестрелни рани на мъжа. Но това беше загубена битка. Куршумите го бяха пронизали смъртоносно. И двата бяха влезли през гърба и бяха излезли през гърдите му.

Кърт приклекна и помогна на Хейли да притисне раните.

– Вие ли сте Панос? – попита той.

За миг очите на мъжа се отклониха нанякъде.

– Вие ли сте Панос?!

Непознатият немощно кимна.

– Кои бяха хората, които стреляха по вас?

Този път отговор не последва. Мъжът го гледаше с празни очи. Кърт повдигна главата му.

– Трябва ни помощ! – викна той и се огледа за лекар.

Двама мъже тичаха към тях, но не бяха от спасителните екипи. Приличаха на цивилни полицаи. Когато Кърт погледна към тях, те се заковаха на място.

– Донесох… обещаното – промълви раненият с акцент, който приличаше на гръцки.

– За какво говорите? – не го разбра Кърт.

Мъжът измърмори нещо, а после протегна трепереща ръка, в която стискаше няколко листове хартия, опръскани с кръв.

– Тартар – промълви той с немощен глас. – Сърцето… на Тартар.

Кърт взе листовете. Бяха покрити със странни символи, лъкатушещи линии и нещо, което приличаше на изчисления.

– Какво е това? – попита Кърт.

Мъжът отвори уста, но от нея не излезе и звук.

– Не си отивай! – изкрещя Хейли.

Мъжът не реагира и тя започна да му прави изкуствено дишане.

– Не можем да го оставим да умре!

Кърт потърси пулса му.

– Късно е! – каза той.

– Не, не е възможно... – промълви Хейли и започна бързо да притиска гърдите на мъжа, опитвайки се да върне живота в тялото му.

Кърт я спря.

– Няма смисъл! Загубил е прекалено много кръв.

Хейли вдигна очи. По изцапанато й със сажди лице сълзите чертаеха лъкатушещи пътечки. Тя се отпусна назад и извърна глава. Изглеждаше изтощена в бялата си коктейлна рокля, по която тъмнееха кървави петна. Погледна към земята, косата й покри лицето и, тялото й се разтресе от ридания.

Кърт сложи ръка на рамото й и се загледа в опустошението, което ги заобикаляше.

Останките от лодката все още горяха на крайбрежния булевард, а пламналият хеликоптер лежеше до разбитата фасада на Операта. Група доброволци го обливаха с вода от дълги маркучи и отчаяно се опитваха да предотвратят подпалването на сградата. В този момент от залата, в която се провеждаше конференцията за подводни минни дейности, се изсипаха тълпи от хора.

Всичко стана толкова бързо. Хаосът ги сполетя без предупреждение. И единственият човек, който може би знаеше какво се е случило, лежеше мъртъв в краката им.