Клайв Къслър - Часът нула

На стъпалото пред него седеше млада жена и оглеждаше токчето на обувка с каишка. Носеше бяла коктейлна рокля, а в русата й коса бе затъкнато бяло цвете. Кърт си помисли, че може би е орхидея.

Жената вдигна глава, стресната от внезапното му появяване.

– Не исках да ви уплаша – извини се той.

За миг жената имаше вид, че ще получи апоплектичен удар, все едно я бе хванал в опит да открадне скъпоценнос­тите на кралицата. После сведе поглед и отново се зае с обувката. Продължи да оглежда проблемното токче, опи­та се да го намести, но то се отчупи и остана в ръката й.

– Това май не е добре – каза Кърт.

– Любимите ми обувки – въздъхна жената с мелодичен австралийски акцент. – Май все любимите се чупят.

Обезсърчена, но с възхитителна проява на здрав ра­зум, тя събу другата обувка, отчупи токчето й и я сравни с първата.

– Поне са еднакви – отбеляза Кърт и й протегна ръка да се изправи. – Кърт Остин.

– Хейли Андерсън – представи се тя на свой ред. – Горда собственичка на най-скъпите апартаменти в цял Оз.

Кърт не можеше да не се засмее.

– Предполагам, че сте избягали от конференцията – продължи тя.

– Виновен съм! – призна той. – Но можете ли да ме вините?

– Ни най-малко! – усмихна се тя. – Ако присъствието ми не беше абсолютно задължително, и аз щях да се втурна към плажа.

Тя стана и направи крачка към вратата. На Кърт му се стори, че е срамота разговорът им да приключи така набързо.

– С равни обувки се върви добре на пясък – вметна той. – Почти толкова лесно, колкото и бос.

– Съжалявам! – отвърна тя, разбрала намека му. – Но не мога да пропусна събитието, в противен случай рискувам един човек да си направи жартиери от червата ми. Ако искате обаче, можете да се върнете с мен. Обещавам, че няма да ви доскучее.

– Звучи примамливо – рече Кърт, – но в момента ­трудно извоюваната свобода ми е по-скъпа. Ако се отегчите, ще ме намерите на Бонди Бийч. Аз ще съм единственият, който ще е малко натруфен.

Тя се позасмя и припряно посегна към дръжката на вратата, сякаш бързаше да влезе. Но щом отвори вратата, спря на прага. Погледът й премина покрай Кърт и се зарея към пристанището на Сидни.

Кърт се обърна. На гаснещата светлина на слънцето той видя във водата извита следа, оставена от мощна лодка. Лодката прекоси пристанището, като мина опасно близо пред носа на един ферибот. Сирената на кораба изсвири оглушително, но лодката изобщо не намали.

Само след миг Кърт разбра защо лодката бързаше така. Над претъпкания ферибот се стрелна хеликоптер в тъмен цвят и отново се спусна към водата, увлечен в разпалено преследване.

Моторната лодка сви рязко вляво, а после вдясно, като изписа „S“ във водата и мина на косъм покрай една бавно движеща се платноходка.

– Този е луд! – промълви Хейли, зяпнала невярващо лодката.

Кърт огледа внимателно хеликоптера – тъмносиня машина „Юрокоптер”, ЕС 145. Ниската издута пилотска кабина правеше носът му да изглежда странно сплескан, като муцуната на огромна бяла акула. Четирите перки на ротора се въртяха бясно. Късата му, подобна на стрела на кран опашка се разделяше на три малки вертикални стабилизатора и образуваше нещо като тризъбец.

Кърт не видя отличителни знаци или прожектори, но забеляза, че през отворената товарна врата проблясва дуло на оръжие.

Извади телефона си и набра 911. Не се случи нищо.

Хейли направи крачка напред.

– Но те стрелят! – възкликна изумена тя и се приближи до него. – Опитват се да убият тези хора!

– Кой е номерът за спешни случаи в Австралия?

– Нула-нула-нула – отвърна тя.

Кърт го набра и зачака. Моторната лодка се бе устремила право към Операта. Летеше с пълна сила към крайбрежния булевард, който като вълнолом ограждаше пристанището на Сидни.

В по-голямата си част булевардът минаваше по солидна бетонна стена. В лявата част на стената се виждаше стълба, която водеше съм водата. Моторницата се бе насочила право към него. Хеликоптерът я следваше, а през отворената му врата продължаваше да проблясва дулото.

Чу се изстрел и лодката се люшна наляво. Отклони се малко, но после се върна в курса и се блъсна в стълбището. От високата скорост моторницата подскочи и излетя във въздуха като кола, която се изстрелва от рампа за скачане. Описа полукръг и се стовари на булеварда, обърната на една страна. След това се плъзна по платното, удари се в една улична лампа и се разби. Стълбът на лампата се усука, крушките се пръснаха с искри, а във всички посоки се разлетяха парчета фибростъкло.