Клайв Къслър - Часът нула

Здесь есть возможность читать онлайн «Клайв Къслър - Часът нула» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: ProBook, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Часът нула: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Часът нула»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Наречена е „Енергия на нулевата точка“ – нов източник на енергия, обещаващ да промени света. Ако първо не го разруши…
„Нулевата точка“ наистина съществува – тя е състояние на енергията, съдържаща се във всичко около нас, при това в неограничено количество. Но никой досега не е открил как да се възползва от това. Не и докато един учен не намира начин.
Или поне той си мисли, че го е открил. Проблемът е, че съоръженията, които ползва, предизвикват големи земетресения, дори разцепват тектоничните плочи. Една машина е погребана дълбоко под земята, а друга – потопена в обширна океанска траншея. И ако Кърт Остин, Джо Дзавала и останалите от екипа за специални задачи на НАМПД не успеят да ги открият и унищожат, скоро светът ще е на прага на нова ера от земни трусове и неудържими вулканични изригвания.
Залогът е твърде висок.

Часът нула — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Часът нула», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Клайв Къслър, Греъм Браун

Часът нула

(книга 11 от "Архивите на НАПМД")

Пролог

18 април 1906 г.

Окръг Сонома, Северна Калифорния

Между двете огромни метални колони прескочи голяма синьобяла искра и тъмната пещера се разтресе от гръмотевица. Вместо да изчезне, блещукащият заряд се разцепи на две и двата потока плазма започнаха да обикалят около всяка от колоните. Движеха се като пламъци, хукнали след вятъра, летяха край колоните и се виеха нагоре към огромния метален купол. Когато го достигнаха, потоците се завихриха заедно като ръкави на спираловидна галактика и отново се съединиха, за да изчезнат с една последна ослепителна искра.

Възцари се мрак.

Във въздуха се носеше силен мирис на озон.

В пещерата група мъже и жени стояха неподвижно, зас­лепени от яркия блясък. Мълниите бяха впечатляващи, но всички вече бяха виждали електричество и всички, от първия до последния, очакваха нещо повече от демонстрацията на обикновен електричен разряд.

– Това ли е всичко? – чу се дрезгав глас.

Това беше гласът на бригаден генерал Хал Кортланд, як и набит мъж, а въпросът му беше отправен към ­трийсет и осем годишния Дениъл Уотърсън – строен русокос мъж с очила, който стоеше до контролното табло на огромната машина, предизвикала изкуствената гръмотевица.

Уотърсън погледна няколко измервателни уреда, чиято слаба светлина се открояваше в мрака.

– Всъщност не съм сигурен – прошепна той по-скоро на себе си.

Никой никога не бе стигал толкова далеч, дори Майкъл Фарадей или великият Никола Тесла. Но ако беше прав – ако изчисленията му, теорията му и годините, прекарани като чирак на Тесла, не бяха отишли напразно – тогава ярките искри, които току-що видяха, бяха само началото.

Уотърсън изключи главното захранване, отстъпи от контролното табло и свали очилата с телена рамка от носа си. Въпреки тъмнината виждаше мекото синьо сияние, което идваше от колоните. Вдигна поглед към купола над главата си. Повърхността около центъра му пулсираше в искрящосиньо.

– Е? – попита Кортланд.

Една от стрелките на контролното табло подскочи. Уотърсън я зърна с крайчеца на окото си.

– Не, генерале – каза тихо той, – не мисля, че това е краят.

Още преди да довърши изречението си, пещерата се изпълни с глух тътен. Приличаше на трополене на тежки камъни в далечна кариера, приглушено и изкривено, сякаш вибрацията трябваше да прекоси цели километри монолитна скала, за да стигне до тях. Шумът се усили и продължи да кънти няколко секунди, а после заглъхна и спря.

Генералът започна да се подсмихва и включи фенерчето си.

– Чичо Сам няма да ти плати за представление с мокри фойерверки, синко.

Уотърсън не отговори. Ослушваше се, опитваше се да усети нещо – каквото и да е.

Генералът сякаш се предаде.

– Хайде, народе – обърна се той към събралите се хора, – веселбата свърши! Да се махаме от тая къртича дупка.

Групата се размърда. От тътренето на крака и от мърморенето не можеше да се чуе нищо.

Уотърсън вдигна ръка.

– Моля ви! – провикна се той. – Останете по местата си!

Наблюдателите се заковаха на място. Уотърсън предпазливо пристъпи към стоманените колони, забити в скалния под. Оттук те продължаваха още сто и петдесет метра надолу, „за да сграбчат здраво Земята”, както веднъж се беше изразил Тесла.

Уотърсън сложи ръка на едната колона и усети вибрация. Тя премина през тялото му, сякаш и той беше част от електрическата верига. Не беше болезнена като електрически ток и не накара мускулите му да се свият, нито пък стигна до земята, за да го убие на място. Беше почти успокояваща и го накара да изпита леко замайване и дори еуфория.

– Идва! – прошепна той.

– Какво идва? – попита генералът.

Уотърсън се обърна и погледна назад.

– Завръщането...

Кортланд изчака няколко секунди и след това се намръщи.

– Вие, учените, сте като викачи на карнавал: мислите си, че ако повтаряте нещо достатъчно силно и достатъчно често, ние, останалите, ще ви повярваме. Аз обаче не чувам ни…

Генералът спря по средата на изречението, прекъснат от нов дълбок тътен. Този път приливът на бушуването му премина през пещерата с по-голяма сила и синьото сияние около колоните стана по-ярко и запулсира в пълно съответствие със звуковите вълни.

Вълните заглъхнаха, но никой не мръдна от мястото си. Чакаха още. Четирийсет секунди по-късно търпението им бе възнаградено – зароди се трета вълна, която премина през пещерата като тътен от товарен влак. Тя разтърси земята под краката им и завихри нова мълния по излъсканата повърхност на купола над главите им. Видима спирала от енергия започна да се спуска по колоните и стигна на половината разстояние до земята, преди да изчезне.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Часът нула»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Часът нула» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Клайв Къслър - Корабът на чумата
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Пираня
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Сахара
Клайв Къслър
libcat.ru: книга без обложки
Клайв Къслър
libcat.ru: книга без обложки
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Призрачният кораб
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Портата на дявола
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Синьо злато
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Мираж
Клайв Къслър
Джоузеф Файндър - Часът нула
Джоузеф Файндър
Клайв Къслър - Арктическо течение
Клайв Къслър
Отзывы о книге «Часът нула»

Обсуждение, отзывы о книге «Часът нула» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x