Клайв Къслър - Часът нула

Шефът се обърна към него:

– Забъркахте се в опасна ситуация, господин Остин.

– Ще се учудите, ако ви кажа колко често ми се случва.

– Всъщност – отвърна мъжът – не вярвам да се учудя. Прочетох досието ви. Белята сякаш сама ви намира. А когато ви пропусне, вие сам тръгвате да я търсите.

– Досието ми ли? – попита Кърт. – Защо имате мое досие?

– Защото съм Сесил Брадшоу, заместник-директор по въпросите на контратероризма в Австралийската служба за сигурност и разузнаване. А вие сте своенравен член на Националната агенция за морско и подводно дело, както и бивш специалист от ЦРУ.

– Съгласен съм с всичко освен своенравен – призна Кърт. – Тук съм на почивка.

Брадшоу не му повярва.

– Така ли? И вашата почивка съвсем случайно ви зап­рати в центъра на най-секретната ни операция?

Кърт можеше да си представи как изглежда ситуацията в очите на незапознатия, особено като се имаше предвид миналото му.

– Неприятно съвпадение – каза той. – Не съм шпионин или нещо подобно. Аз съм морски инженер и шеф на отдела за специални проекти на НАМПД, които обикновено се изчерпват с изследвания и експлоатация, макар че понякога и ние си навличаме неприятности. Колкото до ЦРУ, занимавах се основно с изваждане на потънали съдове. А ако нямаше как да го направя, изваждах от тях важни части или ги взривявах, за да попреча на други да извадят частите. Но това беше доста отдавна.

– Така пише в досието ви – отговори Брадшоу.

– Вижте – настоя Кърт, – дойдох за конференцията. И след като свърши, смятам да карам сърф, да се гмуркам и да обърна няколко чаши от избите на „Фостър”. Но нямам навика да стоя и да гледам как някой изгаря в пожар или как някой може да бъде застрелян. Ето как се забърках в това.

Брадшоу сякаш премисляше думите му и прехвърляше действията му в ума си. Гласът му леко омекна, но лицето му остана навъсено.

– Добре, Остин, ще направя компромис – каза накрая той. – Освен това ще приема, че не сте толкова тъп, че да раздрънкате какво сте видели тук. Но ако не сте сигурен, че можете да си държите езика зад зъбите, мога да ви намеря някой хубав нажежен затвор точно зад Черния дънер. Там ще си седите на спокойствие и ще мислите за всичко видяно, колкото ви душа иска.

Кърт не беше сигурен къде точно се намира Черният дънер, но от устата на Брадшоу звучеше така, сякаш е много далеч. Нещо като Сибир, само че горещ.

– Помня каква е практиката – каза той. – Искате ли да подпиша нещо? Да отида при някой хипнотизатор, за да изтрие от съзнанието ми споменът за случилото се? Нямате никакъв проблем. Само ми покажете пътя за навън, и тръгвам към плажа, както исках още отначало. Но няма да е зле да проверите дали изтичането на информация не е станало от вашите хора, защото някой е знаел за тази ваша малка среща.

Хейли и Брадшоу се спогледаха.

– Не може да е от нашите хора – заяви Брадшоу със самодоволно изражение, след което смени темата: – Но щом така и така сте тук, Остин, може би все пак ще ни споделите професионалното си мнение.

– За какво?

– Да започнем с последната дума на мъртвеца: „Тартар”. Какво означава това според вас?

Кърт отново огледа помещението. Явно се бяха подготвили да получат много информация. Тук освен Брадшоу имаше поне трима анализатори. Но на каквото и да се бяха надявали, бяха останали разочаровани. Много разочаровани при това.

– Само това, което казах на Хейли – отговори той.

– Имаме си работа със заплаха за националната сигурност на Австралия – настоя Брадшоу. – Може би дори за сигурността на други държави. Имаме четирима мъртви контакта, двама още преди събитията от тази вечер. Един от тях ни отведе до цял корабен товар с нестандартно миньорско оборудване. Казахте, че Тартар се намира под земята.

– Точно така – потвърди Кърт. – Само че в древно­гръцката митология. Както несъмнено сте ­разбрали, това е митологичен затвор за боговете. Но освен ако знаете нещо, което аз не знам, той не е истински. Каквото и да се е опитвал да ви каже този човек, съмнявам се, че е говорел буквално. „Тартар” навярно е кодова дума или някакъв шифър. Може би има нещо общо с документите, които ви е донесъл.

Изминаха няколко секунди, преди Брадшоу да осмисли чутото. После махна на Кърт да се приближи към масата.

– Казвате, че сте инженер. На мен тези неща ми приличат на схеми. Виждате ли нещо, което ви се струва познато?

Кърт огледа загадъчните листове. По тях имаше толкова много кръв, че на места думите бяха нечетливи и размазани. Това, което видя, му заприлича на някакъв професионален жаргон – сложни уравнения със символи, които не познаваше. Втората страница определено беше част от схема, но сякаш изобразяваше някакъв купол.