Клайв Къслър - Часът нула

Отначало им се стори прекалено хубаво, за да е истина. За известно време никой не продума. Най-накрая Кърт зададе въпроса, който се въртеше в ума на всички.

– Свърши ли?

Хейли погледна към него, а после към морето. ­Корабът се издигаше и спускаше заедно с вълните. Морето изглеждаше нормално. Вибрацията, разтресла всичко, бе изчезнала.

– Мисля, че да – отговори тя. – Мисля, че е успял.

Кърт продължаваше да се взира в морето. Григорович бе направил точно това, което обеща. Беше довел задачата докрай.

– Някой да ми покаже къде е радиото – каза Кърт. – Трябва да разберем дали Австралия още е цяла.

Осем часа след експлозията „Вояджър” се приближи към „Джемини” и моторния кораб „Рама”. Кърт, Джо, Хейли и другите оцелели се качиха на борда на „Джемини”, където ги чакаше сърдечно посрещане. Начело бе Гамей Траут, която обожаваше всякакви празненства. Сред всеобщия смях железните слова на командир Матилда Уолъби бяха повторени и преповторени многократно, докато накрая Гамей се притесни и ги помоли да престанат. Историята за импровизираната оръдейна кула на Пол и как бе изиграл моторния кораб „Рама” също беше повторена многократно. И едната, и другата история със сигурност щяха да влязат в архивите на НАМПД.

– Напомнете ми когато реша да играя покер, да не ви каня – пошегува се Джо.

Кърт обаче мълчеше почти през цялото време. Прекалено много хора бяха загубили живота си по време на това пътуване и той изпитваше едновременно тъга и облекчение, че всичко свърши. Късно вечерта той отиде в радиокабината и проведе един международен разговор.

– Здрасти, татко – каза, когато баща му вдигна. – Надявам се, че е удобно да говорим.

От последната им среща беше изминала половин година. От месеци не бяха си говорили, ако изключим ­обичайните обаждания от типа „как си“. Колкото и натоварен да беше животът им, това бе прекалено дълго.

Докато всички на кораба спяха, Кърт и баща му си поговориха за стари приключения и направиха планове за нови в близко бъдеще.

След няколко дни „Джемини“ най-после хвърли котва в Пърт. Последва доклад за мисията, както и разпити на руските командоси и на екипажа на „Рама”. Най-накрая австралийците освободиха задържания кораб и позволиха на руските командоси да се върнат у дома. Със самолет ги откараха до Токио, а оттам до Владивосток, където ги очакваше репатриране и несъмнено още разпити, този път от тяхното собствено правителство.

Всички усилия да открият нещо полезно на остров Хърд се оказаха напразни. На телеконференция с Дърк Пит Кърт обясни:

– Използваха звукови устройства, които проникват под повърхността на Земята. С тях проучиха мястото, където преди бяха тунелите и лабораторията на Теро. Няма никакви признаци, че са останали кухи пространства. Сигурни сме, че ядрената експлозия не е оставила нищо нито от лабораторията на Теро, нито от това, което беше в нея. Изглежда, шоковата вълна е взривила естествената пещера и това, което е останало, се е срутило. Сега скалата отдолу е радиоактивна и в следващите години ще си остане такава. Опитите за проучване се усложняват още повече от факта, че от трусовете и експлозията долната страна на ледника „Уинстън” се разтопи и разтече. Ако там долу изобщо е останало нещо, сега е погребано под няколко милиона тона скала и лед.

На екрана Пит кимна замислено.

– Това не е чак толкова лошо.

– И аз така мисля – съгласи се Кърт.

Пит се обърна към Хейли:

– В момента ООН подготвя договор, който забранява проучването на този вид енергия. Детекторите, които сте разработили, ще изиграят голяма роля при прилагането му.

– Радвам се да чуя, че съм направила и нещо добро, за разнообразие – отвърна тя.

– Може би сте предотвратили смъртта на милиони хора – отговори Пит. – Какво по-добро от това?

Хейли се усмихна.

– На косъм беше – отговори. – Изглежда, бяха подготвили цяла поредица земетресения едно след друго. Все още усещаме вторични трусове, но намаляват с всеки изминал ден. А рифтът сякаш се стабилизира.

– Радвам се да го чуя – каза Пит. – Сега, за онези изчезнали кашони с диаманти. Сесил Брадшоу от АССР ме попита дали знам къде се намират. Тъй като диамантите са от остров Хърд, на практика са австралийска собственост.

Кърт, Джо и Хейли кимнаха.

– Случайно да имате представа какво се е случило с тях?

– Чух един слух – призна Кърт. – Че Девлин…

– Капитан Девлин – поправи го Джо.