Клайв Къслър: Часът нула

– Мисля, че ще успеем да се справим, но не разполагаме с много време – каза той. – Къде е Хейли?

– Теро я отведе – отвърна Джо. – Каза, че искал да й покаже нещо. Мисля, че и аз, и ти знаем какво.

– Накъде тръгнаха?

– Не съм сигурен – отговори Джо. – Но мисля, че използва думите „качете я горе”. Това е само предположение, но ако бях злодей с леговище под земята, мисля, че щях да си подредя жилище някъде най-отгоре.

В този момент в килията влетяха Девлин и Масинга. Докладът им за ситуацията като че ли потвърди предположението на Джо.

– Хората на Теро се изтеглят на по-горните нива – съобщи Девлин. – Опитахме се да ги последваме, но те запечатаха коридора. Намерихме обаче нещо интересно.

– Какво?

– Стая с радиостанция.

Кърт се ухили.

– Чудесно! Време е да повикаме кавалерията.

Съобщението на Дърк Пит до Джим Кълвър предизвика трескава суматоха. Само след десет минути в Стаята за извънредни ситуации на Белия дом започна заседание. Присъстваха Кълвър, президентът, вицепрезидентът Сандекър и неколцина високопоставени членове на Съвета на началник-щабовете на американската армия. До тях се виждаше група от елитни съветници и помощници. Пит и Йейгър наблюдаваха събитията на плосък екран по обезопасена видео връзка.

След кратко описание на ситуацията се стигна до основния въпрос: времето почти изтичаше. Какво можеха да направят, за да спрат Теро?

С оглед на тази цел единственият, чието мнение имаше значение, беше един контраадмирал под оперативното име КПССАЩАО – съкращение, което означаваше, че е командир на подводничарските сили на САЩ в Атлантическия океан.

Макар че остров Хърд се намираше далеч от Атлантическия океан, адмиралът отговаряше също така и за подводниците, които в момента се намираха в Персийския залив и Индийския океан. Това бяха най-близките морски съдове до зоната, която сега се смяташе за обект: остров Хърд.

– …ракетите „Томахоук”, които се намират на тези кораби, са с увеличена далекобойност – заяви той в отговор на въпрос на президента. – Това означава, че и „Олбъни”, и „Ню Мексико” могат да вземат остров Хърд на прицел, макар и малко трудно.

– Тогава какъв е проблемът? – попита Кълвър.

– Времето – обясни контраадмиралът. – „Томахоук” са субзвуково оръжие.

– Което означава?

Адмиралът въздъхна.

– Времето между момента на изстрелването и момента, в който достигат целта при тази отдалеченост е три часа. Според сведенията, които ни предоставихте, разполагаме с по-малко от деветдесет минути, преди този човек да пристъпи към действие.

Стаята утихна. Всички знаеха какво означава това.

– Как е могло да се случи? – попита нервно Кълвър. – Заповядахме корабите да се придвижат на позиция още преди два дни.

– Реагирахме веднага щом получихме заповед накъде да тръгнем – отговори адмиралът. – Но остров Хърд е една от най-отдалечените точки на Земята, а ние не губим време да патрулираме по края на света. „Олбъни” беше най-близкият боен съд, но се намираше на близо четири хиляди мили от острова.

В стаята се втурна един помощник и подаде някаква бележка на Кълвър.

– Това май вече е без значение – каза бавно шефът на АНС. – Мрежата ни за ранни предупреждения е засякла вълна от неутрино частици в южното полукълбо. Не знаем точното местоположение, но можем да предположим откъде идва.

– Значи Теро няма да ни даде деветдесет минути – каза президентът. – И това ако не е фалстарт…

Вицепрезидентът Сандекър го прекъсна:

– Трябва да информираме министър-председателя на Австралия и да му съобщим, че Второто пришествие е подранило.

Пит мълчаливо наблюдаваше разискванията, докато не чу бръмченето на интеркома си. Беше госпожа Конри от комуникационния отдел.

– Входящо повикване по радиото за теб, Дърк.

Пит натисна бутона на говорителя.

– Сега не е удобно.

– Кърт Остин е – отговори тя. – Обажда се по късовълнова връзка. Сигналът е много слаб.

– Дай ми го! – викна Пит.

След секунди по линията се разнесе статично пращене.

– Кърт? – попита Пит. – Чуваш ли ме?

Още пращене и най-накрая гласът на Кърт:

– Едва-едва. На остров Хърд сме. Открихме оперативната база на Теро. Под земята е. Близо до предната част на ледника „Уинстън”.

– Знаем – отговори Пит. – Ирам разгада сигнала ти, а Пол и Гамей успяха да заблудят моторния кораб „Рама” и да го накарат да се предаде. Каква е ситуацията при теб?