Клайв Къслър: Часът нула

– Какво си намислил? – попита Джо.

– Ламарината е прикрепена само на четири места – отговори Кърт. – В ъглите. Ако вкарам малко експлозиви в цепнатините между ламарината и стената и ги възпламеня едновременно, това би трябвало да я избие навън към помещението с генераторите.

– Колко експлозив ще използваш?

Кърт едва не се разсмя.

– Вие с Девлин май сте били съученици в училището за любопитковци.

За разлика от тежката врата, която взриви по-рано, сега Кърт искаше да използва възможно най-малко експлозив – точно толкова, колкото да отдели ламарината от отвора.

Той откъсна няколко малки парченца от пластичния експлозив и ги закрепи в ъглите така, както би запушил цепнатините в рамката на прозорец. Нагласи детонаторите и отново намести взривателя.

– Дръжте се здраво! – нареди той.

Джо и Григорович обвиха ръце и крака около скелето. Кърт направи същото.

Пещерата завибрира от следващата енергийна вълна и Кърт реши, че сега е идеалният момент за действие. Стисна силно взривателя. Четирите малки заряда избухнаха едновременно. Ламариненият лист излетя, остави след себе си диря от пушек и издрънча на пода. Бръмченето на генераторите стана двойно по-силно.

Кърт надникна вътре.

Иззад един от генераторите се подаде глава и само след секунди иззад два други изтрещяха изстрели.

Кърт се прикри зад ръба на скалата, а във вътрешността на минната шахта се посипаха куршуми.

– Край на изненадващото ни влизане – измърмори Джо.

Петдесет и пет метра по-надолу Девлин и Масинга бяха стигнали до най-долното ниво на шахтата. Къс тунел водеше към пещера, където все още стоеше на док черният кораб „Вояджър”.

От страничен тунел Девлин забеляза мъж, който вървеше към него с голям кашон в ръце.

Девлин сложи пръст на устните си, изскочи от шахтата и заби приклада на пушката в главата на мъжа. Мъжът се препъна, изпусна товара си и се просна на пода.

Девлин го позна и стовари върху лицето му пушката.

– Пак ли бягаш, Янко?

Янко застина, когато видя кой му говори.

Масинга отвори кашона

– Погледни! – обърна се той към Девлин. – Диаманти!

Девлин се отдръпна назад и отново удари Янко с приклада на пушката, като го повали в безсъзнание.

Няколко минути по-късно, облечен в униформата на Янко, старият моряк се качи на „Вояджър” и превзе мостика. Насочи пушката към командния състав и махна на Масинга и останалите затворници да се приближат.

– Хайде! – изкрещя той, когато пещерата отново се разтресе.

Тази поредица от трусове продължи по-дълго и проникна на по-голяма дълбочина от всички предишни. На места в пещерата започнаха да се свличат малки купчини камъни.

Когато и последният от бившите затворници се качи на борда, Девлин се обърна към рулевия:

– Включи тая каца!

В горния край на шахтата, точно пред стаята с генераторите, Кърт, Джо и Григорович се натъкнаха на сериозна съпротива. Осем от хората на Теро бяха вътре, криеха се зад генераторите и стреляха.

– Да минем през този кръстосан огън ще е направо самоубийство – обади се Джо.

– Имам идея – каза Кърт, извади това, което бе останало от експлозивите, и погледна към Джо. – Приготви се! – викна му той.

Джо кимна и превключи пушката си на автоматичен режим.

Кърт метна експлозива право в стаята и за последен път стисна взривателя. Стаята с генераторите се разтърси от оглушителна експлозия. Кърт се надяваше, че взривът е успял да събори защитниците на пода.

– Давайте! – изкрещя той.

Джо понечи да се втурне в стаята, но Григорович го дръпна настрана и се изкатери пред него. Втурна се в стаята, размахал двата пистолета, и откри огън. Стреляше във всички посоки: въртеше се и гърмеше, без да спира дори когато хората на Теро откриха ответен огън и няколко куршума го улучиха.

Докато Григорович привличаше огъня върху себе си, Джо и Кърт се втурнаха в стаята. Обърнаха се на две страни и застреляха последните хора на Теро.

Когато стрелбата спря, единствените, останали на крака, бяха Кърт и Джо. Те се втурнаха към Григорович, който лежеше тежко ранен на пода.

Максимилиан Теро стоеше в контролната зала, окъпан в светлината на огромното си творение, без да обръща внимание на стрелбата отвън. Той се взираше през прозореца, хипнотизиран от въртящия се, подобен на галактика, модел на движението на енергията на нулевата точка. Енергията летеше във вътрешността на сферичната конструкция, все по-бързо и по-бързо, докато накрая изчезна, погълната от ослепителна мълния, и се устреми към Австралия.