Клайв Къслър: Часът нула

Навярно никой освен някое и друго кенгуру в пустош­та не бе почувствало първите пулсации. От тази вълна обаче щяха да задрънчат прозорци и да се разтресат врати. Тази вълна щеше да предизвика трусове по цялата дължина на рифта и да започне подготовката за това, което предстоеше – всеки следващ трус щеше да черпи сила от предишния.

Теро погледна монитора. Следващата вълна вече набираше сила.

Ненадейно вратата зад гърба му се отвори с трясък. Той се обърна точно навреме, за да чуе пукота от оръжието на Кърт Остин и да види куршума, който излетя от цевта. После залитна назад, блъсна се в прозореца, преви се надве и се свлече надолу, като остави кървава следа върху дебелия плексиглас.

Теро падна на пода и се претърколи към Хейли, която лежеше на около метър от него.

– Благодаря… ти – успя да изрече той.

– Джордж! – прошепна Хейли.

Той кимна и очите му се затвориха.

Кърт се втурна в залата и се спусна към Хейли.

– Добре ли си?

– Мисля, че да – промълви тя и се размърда.

Той й помогна да стане, а залата се разтресе неудържимо.

– Какво става? – попита Хейли.

– Теро активира оръдието. Трябва да ми помогнеш да го изключа.

Джо се появи на прага, подкрепяйки Григорович, и го сложи да седне на един стол. А Кърт поведе Хейли към контролното табло.

Той видя как очите й преминаха по всички монитори. На лицето й се изписа огромна тревога.

– Не мога да го спра! – промълви тя.

– Какво!? – не повярва на ушите си Кърт. – Защо?

– Теро е направил нещо. Променил е модела, опънал го е като ластик. Следващата вълна ще дойде по-късно, но ще удари с огромна сила.

– Не и ако изключим това нещо! – отсече Кърт, готов да изстреля поредица от куршуми в компютъра.

– Не разбираш! – прекъсна го Хейли. – То вече е изключено. Това, което виждаш, е свободна верижна реакция. Енергията се генерира от дисбаланса в енергийното поле на нулевата точка.

Кърт погледна към стаята с генераторите. Хейли беше права. Последното блокче експлозив беше изключило генераторите от системата.

– Как тогава можем да го спрем?

– Не можем! Казах ти! Представи си кола, която е излязла от контрол и постоянно се люшка наляво-надясно. Ще спре едва когато най-накрая се разбие. Това нещо ще спре, едва когато избликне енергия, която е толкова голяма, че да спре вълната и да я разбие.

– Поддаването на рифта – досети се Кърт.

Хейли кимна.

Кърт не можеше да повярва на ушите си. Трябва да има начин! Огледа се наоколо. Погледът му попадна върху руската ядрена бомба.

– Ами ако намери друг източник на енергия? Източник, който се намира по-наблизо?

Хейли също погледна бомбата.

– Може и да свърши работа – рече несигурно тя. – От толкова близо експлозията може да се окаже достатъчно силна, за да разбие вълната.

Кърт се приближи към куфарчето и го отвори.

– Григорович, как да я взривя?

– Таймерът е съвсем прост – едва успя да изрече руснакът. – Нагласи времето, натисни „ПУСКАНЕ” и на нула ще гръмне.

Кърт се огледа за таймера. Контролният панел беше разбит. Премести бутона на таймера в позиция „включен”. Не се случи нищо. Включи и изключи няколко пъти.

– Улучил го е куршум – каза той.

– Значи трябва да я задействаш ръчно – отговори Григорович.

Кърт погледна към Джо и Хейли.

– Вие двамата изчезвайте – нареди им той. – Слезте по вертикалната шахта и се качете на кораба, ако успеете.

– Не! – заяви Хейли. – Не можеш да останеш тук.

– Не и сам – добави Джо.

Звукът от зареждне на оръжие прекъсна спора.

И тримата погледнаха изненадани в посоката на звука. Григорович бе насочил пистолета си към тях.

– Ще тръгнете и тримата! – нареди той. – Аз ще активирам бомбата!

Кърт го погледна смаяно.

– Погледни ме само – обясни Григорович. – Няма да изляза жив оттук.

– Добре – съгласи се Кърт, защото разбираше, че Григорович умира. Плъзна бомбата по пода към мястото, където седеше руснакът, облегнал гръб на стената.

– Свали таймера! – нареди руснакът.

Кърт го свали. Отдолу имаше съвсем прост бутон на детонатор.

– Премести го на „готово за включване”.

Кърт премести превключвателя.

– Сигурен ли си, че ще можеш?

– Съвсем просто е – усмихна се тъжно Григорович. – Трябва само да натисна бутона.

– Знаеш какво имам предвид.

– Когато започна нещо, винаги го довършвам! – отсече руснакът.

– Осем минути – обади се Хейли, която гледаше към екрана на компютъра. – След осем минути вълната ще достигне гребена си и ще е най-нестабилна. Взриви я тогава. Не се бави, в противен случай от Австралия няма да остане нищо.