Клайв Къслър - Часът нула

– Руснаците го взеха със себе си – него, Джо и оная австралийка. Смятат да нападнат остров Хърд. Там се намира базата на Теро.

Пол се обърна към виетнамския капитан.

– Къде е комуникационният ви център?

Новината, че Кърт, Джо и няколко души от екипажа на „Орион” са оцелели, бе посрещната с бурна радост във Вашингтон, окръг Колумбия. Стрелките на часовника обаче бързо ги върнаха към реалността. От час нула ги деляха точно сто и двайсет минути.

Пит погледна към местоположението на остров Хърд на картата. По факса пристигаха разпечатки на кадрите от руските шпионски самолети, показващи предполагаемото местоположение на Теро. Колкото повече ги гледаше Пит, толкова по-опасна му се струваше ситуацията.

– Този тип винаги е работил под земята – обобщи нак­рая той. – Изглежда, че и този път е останал верен на себе си. Трябва да предам тази информация на АНС.

Йейгър изглеждаше мрачен.

– Те ще изсипят върху острова цял куп ракети.

– Знам – отвърна Пит.

Йейгър се наведе към него.

– Навярно в този момент Кърт и Джо се намират там.

– Знам това – отговори Пит.

– Значи са оцелели само за да бъдат убити от ракети „Томахоук”, изстреляни не от някой друг, а от нашите подводници?

Пит погледна към стария си приятел с тъга. Разбираше какво му казва Йейгър.

– Не ми е лесно да взема това решение, Ирам, но нямаме друг избор.

Той натисна бутона на интеркома.

– Свържи ме с Джим Кълвър от АНС.

Джо Дзавала чу грохота от експлозията. Двамата с Григорович наостриха уши и скоро доловиха пукот от изстрели. Ако се съдеше по звуците, в пещерата отвън се водеше безразборна битка.

– Идва насам – обади се Джо.

Григорович кимна.

Джо отново се зае с белезниците. Изпъваше, дърпаше и се опитваше да измъкне лявата си ръка, но без особен успех. Халката, която държеше лявата му ръка явно бе по-тясна.

Григорович посочи с брадичка.

– Виж ей там! – каза той. – Има клещи. Може и да успееш да ги стигнеш.

Джо погледна към задръстеното от вещи бюро срещу тях. Видя клещи, месингови боксове и още няколко инструмента, използвани от професионалистите по сплашване. Протегна се към бюрото, но не му достигаха поне петнайсетина сантиметра.

– Давай! – окуражи го Григорович.

– Ти какво, да не мислиш, че съм от каучук? – изрепчи му се Джо.

В този момент пред вратата се чуха изстрели и крясъци.

Джо отново се протегна, но пръстите му зашаваха ­безпомощно на сантиметри от бюрото.

Вратата се отвори с трясък. Един от хората на Теро влезе заднешком в стаята. Очите и пушката му бяха насочени към вратата.

Мъжът натисна спусъка срещу някакъв невидим враг. Джо се възползва от ситуацията. Хвърли се към него, обви свободната си ръка около врата му и го дръпна назад.

Новодошлият изпусна пушката, сграбчи ръката на Джо и се помъчи да отхлаби хватката около врата си. Джо не се предаваше. Всеки мускул в тялото му бе напрегнат, а мощната му ръка бе затегната в смъртоносна хватка.

Противникът му се мяташе и риташе, но Джо имаше предимство. Странно, но фактът, че беше прикован към стената, му помагаше. Скоро мъжът се отпусна в ръката му.

Джо го държа още около минута и накрая го пусна. Мъжът се просна на пода с разперени ръце и крака, а Джо се пресегна и взе пушката му.

Изви тялото си и се опита да насочи оръжието към веригата, която приковаваше лявата му ръка към стената, но цевта беше прекалено дълга. Обърна се към Григорович:

– Май ти ще си първи.

Григорович се изпъна и се наклони леко встрани.

– Побързай, преди да е дошъл някой друг.

Джо се опита непохватно да насочи пушката към оковите на Григорович само с една ръка.

– Внимавай! – предупреди Григорович, когато оръжието се люшна към тялото му.

Преди Джо да успее да се прицели, вратата отново се отвори със замах. Джо бързо обърна пушката натам.

– Чакай, друже! – чу се познат глас.

– Кърт! – изрева Джо и свали пушката. – Крайно време беше! Едва не ми се наложи да се спасявам сам.

– Като те гледам, май си овладял положението – отговори Кърт. – Мога ли да ти предложа помощ?

– Май ще е по-добре да го направиш ти – подаде му оръжието Джо.

Тялото му се напрегна, когато Кърт внимателно се прицели и разби на пух и прах белезниците на ръката му, след което направи същото с белезниците на краката му. Джо пристъпи напред, безкрайно доволен, че е свободен. Само след секунди Кърт освободи и Григорович.

После разказа и на двамата какво се е случило и подаде на Григорович два пистолета, които беше взел от пазачите на затворниците.