Клайв Къслър - Часът нула

Заговори по радиото си:

– Осветете предната палуба. Нека видят срещу какво са изправени.

Само след секунди кулата се озари от светлини. Гласът на Гамей отекна от включените на максимална сила високоговорители.

– Тук е командир Матилда Уолъби от Кралския австралийски флот – говореше тя с фалшив акцент, който много приличаше на истински. – Корабът ви е бил забелязан да лови незаконно риба в австралийски териториални води. Ще намалите скоростта и ще се подготвите да се качим на борда, в противен случай ще извадим кораба ви от строя!

Пол се взря през един процеп за прицел в металния лист. Не видя никакъв отговор от страна на „Рама”, но видя промени в осветлението на мостика.

– Надявам се, че гледат към нас – обади се той.

По това време „Джемини” вече беше спрял точно до масивната надстройка на контейнеровоза, близо до кърмата. Капитанът ги бе докарал съвсем близо. Сега двата кораба бяха разделени от не повече от петнайсет метра. Помежду им премина вълна, която надигна „Джемини” и той едва не перна странично по-големия кораб.

– Има ли нещо? – попита Пол по радиото.

– Още не – отговори Гамей.

– Отправи им още едно предупреждение, а после кажи на началника да изстреля пълнител с гилзи от трасиращи куршуми.

Гласът на Гамей отново отекна по високоговорителя:

– Търговски кораб „Рама”, това е последно предупреждение! Намалете скоростта и се подгответе да се качим на борда или ще открием огън!

– Да им покажем с какво разполагаме – рече Пол.

Операторът на крана зареди и натисна малка ръчка отстрани на конструкцията. Кулата и прикрепените към нея тръби за снаряди започнаха да се въртят на обръщателната платформа на крана обратно на часовниковата стрелка, докато накрая тръбите се насочиха към мостика на „Рама”.

С помощта на вторичен задвижващ механизъм Пол насочи тръбите нагоре, а после надолу с подчертано преувеличено движение, чиято цел бе да привлече вниманието на екипажа на „Рама”. Когато реши, че повече не може да се преструва убедително, отново ги застопори така, че да сочат приблизително към мостика на „Рама”.

– Трябва да ни видят – каза той.

Операторът на крана само сви рамене.

Междувременно началникът и командосите му се бяха разгърнали на палубата, вдигнали пушките си.

– Какво мислиш, Пол? – изграчи радиото.

– Давай, шефе! Стреляйте!

Над морето се разнесе стройна канонада. Звучеше като поредица от пронизителни изпуквания, толкова висока, че се чу дори през вятъра. Пол видя как покрай мостика на „Рама” прелетя редица блестящи следи от трасиращи куршуми и се разпиля в нощта. Пол вдигна бинокъла и погледна към мостика на „Рама”. Видя няколко фигури, които се взираха през прозореца. Надяваше се, че са започнали да се изнервят.

– Наш ред е – обяви Пол и свали бинокъла.

С помощта на барут, ракетно гориво от кутия със сиг­нални ракети и артистичните умения на хората от машинното отделение бяха успели да измайсторят две самоделни ракети. С тях нямаше да нанесат щети, но може би щяха да направят впечатление.

Пол зареди една от ракетите в тръбата за изстрелване и затвори процепа.

– Обърни ни пет градуса надясно – каза той. Нямаше да спечелят нищо, ако ракетата улучеше и се разбереше, че е фалшива. Не, тя трябваше да мине пред „Рама”, достатъчно близо, за да уплаши екипажа, и достатъчно далеч, за да изглежда убедителна.

Кулата се обърна и спря.

– Чакайте! – обади се Пол, докато „Джемини” се спускаше с една вълна и отново започваше да се издига. – Чакайте…

Той се взираше през една дупка за прицел като някой артилерийски офицер от Първата световна война и изчисляваше скоростта, с която всеки от двата кораба щеше да се издигне и спусне заедно с вълните.

– Чакайте… – повтори за трети път.

„Джемини” стигна до гребена на вълната и се спря.

– Сега!

Операторът на крана натисна един превключвател и импровизираната ракета се възпламени. Избухна от тръбата и обля вътрешната част на кулата с искри и дим. Прелетя между двата кораба, като остави след себе си огнена следа, и мина на не повече от шест метра от мостика на „Рама”.

– Страшен изстрел! – изкрещя Пол и се закашля от пушека. – Идеално беше!

Само след секунди от високоговорителите отново прозвуча гласът на Гамей.

– Следващият снаряд ще улучи мостика ви! – предупреди тя. – Намалете скоростта или ще ви спрем със сила!

На борда на моторния кораб „Рама” най-висшестоящият сред руските командоси не спираше да спори с виетнамския капитан откакто „Джемини” се появи. Беше им заповядал да напуснат позицията си край остров Хърд, за да избегнат всякакви неприятности, ако Григорович успее да взриви бомбата си. Срещата с австралийска фрегата не беше изходът, на който се беше надявал.