Клайв Къслър - Часът нула

– Ако времето не беше толкова лошо, можеше да ни изпратят подкрепа по въздух – измърмори Гамей. – Формация военни самолети, която да направи няколко зас­трашителни преминавания, щеше да ни е от полза. Или пък австралийски самолет, който да не спира да кръжи заплашително.

Пол беше напълно съгласен, но тази част на океана бе достигната от фронта на ураган, който свистеше наоколо и обливаше палубата на „Джемини” с леден дъжд. Това със сигурност не бяха подходящи условия за ниски демонстративни полети. Особено когато от най-близката суша ги деляха повече от хиляда и петстотин мили.

Всичко това означаваше, че единствената им надежда да спрат моторния кораб „Рама” и да разберат дали на борда има някой от екипажа на „Орион” е невъоръженият „Джемини”.

– На какво разстояние е? – попита Пол.

„Рама” се беше появил на екрана на радара им, но видимостта беше само четвърт миля и все още не го бяха видели в тъмното.

– Хиляда метра – каза отговорникът по радара.

– Само толкова? – учуди се Пол. – Навярно плава без светлини.

– В тази супа можем да се блъснем в него, преди да сме го видели – съгласи се капитанът.

– Няма – успокои ги Гамей, която гледаше с бинокъл. – Видях го. Малко вляво от носа.

Пол погледна в указаната посока и зърна сянката на кораб, който пореше водите в мрака.

– Осветете го! – нареди капитанът.

Помощник-капитанът натисна поредица от превключ­ватели, които задействаха три мощни прожектора. Лъчите им пронизаха мрака и дъжда и се спряха върху тежко движещия се плавателен съд. Три пъти по-голям от „Джемини”, „Рама” не се люшкаше толкова силно във вълните.

– Време е за шоу – каза Пол и подаде бинокъла на капитана.

– Ще доближа от едната му страна – отвърна капитанът. – Ти бъди готов да влезеш в ролята на командос.

– Няма нужда да ти напомням да внимаваш, нали? – обади се Гамей.

– Не – съгласи се ухилен Пол. – Няма нужда.

С тези думи той напусна мостика и се завтече надолу по стълбите. Само след няколко минути стоеше до вратата на предния люк заедно с дузина други доброволци. Всички бяха облечени в черно, с набързо измайсторени нашивки, които наподобяваха синьото поле на австралийското знаме със звездите на Южния кръст и британския флаг в ъгъла.

– Вземете оръжията! – заповяда Пол.

В оръжейния шкаф на „Джемини” имаше шест пушки и два пистолета. Останалите доброволци получиха боядисани в черно дървени имитации на пушки М-16. Разсмяха се и се прицелиха един в друг.

– Какво ще правим, ако не се предадат? – попита някой.

– Или скачаме през борда, или размахваме тези неща като Реджи Джаксън – отговори друг.

Пол се надяваше, че няма да се наложи да правят нито едното, нито другото.

Открехна люка и надникна през дъжда и мъглата. Моторният кораб „Рама” беше точно срещу тях, окъпан в светлините на прожекторите, а алармата на „Джемини” гърмеше като сирените на бреговата охрана.

В продължение на няколко минути продължиха да прес­ледват „Рама“. Най-накрая интеркомът избръмча.

– Не отговарят на повикванията ни по радиото – оповести гласът на Гамей.

– Ясно! – отговори Пол. – Отиваме до устройството за пускане на ракети. Кажи на капитана да ни приближи. И бъди готова да изнесеш речта си по високоговорителя.

– Добре – отговори Гамей. – Късмет!

Пол погледна към началника на групата.

– Тръгвам! Пригответе се да заемете позиции на палубата.

– Ще бъдем готови – отвърна началникът.

Пол се приближи към друга врата, мина през люка и излезе на накланящата се палуба. Прекоси предната й част и се приближи към конструкция в бойна готовност – убедителна имитация на оръдейна кула на военен кораб. От двете й страни стърчаха многобройни тръби за пускане на ракети.

Само преди няколко часа на това място имаше хидрав­личен кран, предназначен за повдигане и спускане на съдове с дистанционно управление във водата. Бяха махнали стрелата и върху подобната на обръщателна платформа основа на крана запоиха метални листове, които да наподобяваха оръдейна кула. Бяха махнали металните въздухопроводни тръби от някои части на кораба, бяха ги отрязали до необходимата дължина и ги бяха прикрепили от двете страни на “кулата“. Боядисана в сиво като тежко въоръжен брониран кораб, с фалшива сателитна антена най-отгоре, „кулата” спокойно можеше да мине за система от смъртоносни оръжия.

Пол се провря през една дупка и влезе вътре. На контролите видя оператора на товароподемния кран на „Джемини”.