Клайв Къслър - Часът нула

– А сега ни пържат – съгласи се Григорович.

В малката стая вече бе започнало да става задушно. Джо реши, че е дошъл моментът за драстични мерки: започна да се гърчи и извива, докато накрая успя да потърка едната страна на мокрото си лице в опакото на ръката си. Когато потта от лицето и косата му навлажни ръката, той промени позата си.

Притисна пръсти колкото можеше по-плътно един към друг и вдигна ръката си в белезниците. Дърпаше, извиваше и се чувстваше като акробат.

– Така никога няма да успееш – обади се Григорович.

– Имам едри китки и средноголеми ръце – успокои го Джо. – А с тия стари белезници човек може доста да си поиграе.

Потта изпълняваше ролята на крем, който правеше кожата хлъзгава. Джо продължи да върти ръката си. Най-накрая успя да я извади.

Усмихна се победоносно.

– Кръв, пот и сълзи – каза той. – Нищо друго не ти трябва.

Григорович погледна надолу.

– Ами краката? Предполагам, че нямаш едри глезени и тесни пръсти.

Джо не беше мислил чак толкова напред.

– Стъпка по стъпка – отговори той. – Стъпка по стъпка!

В контролната зала на острова Хейли полагаше всички усилия да се държи нормално. Продължаваше да говори на Теро така, сякаш се обръщаше към Джордж, и влагаше в думите си привързаност, като се мъчеше да не преиграва.

Докато тя му се умилкваше, Теро й показа контролните табла за грандиозната машина и я заведе до наблюдателния портал, през който можеше да види огромното кълбо в затъмнената пещера.

Натисна поредица от превключватели и пещерата зад прозореца се обля в светлина. Появи се огромната сферична конструкция. Хейли я позна от един чертеж на проект, който Теро й беше показал преди години.

– Невероятно! – промълви тя.

– Баща ми беше прав – каза той. – Това е доказателството. Оттук можем да насочваме огромни количества енергия към всяка точка на земното кълбо. Енергия, която ще извличаме от полето на нулевата точка.

– И няма нужда от генератори? – попита Хейли.

– Само за предизвикването на вълната – поясни той.

Хрумна й идея. Ако успеят да унищожат генераторите, които бе видяла отвън, може би щяха да попречат на машината да се задейства.

– Удивително! – промълви тя и се загледа през прозореца към решетъчната конструкция. – Как успяхте да решите проблема с динамичното подаване на обратна информация?

– Разрешихме го само отчасти – призна той.

– Експериментите още ли завършват с неконтролируеми вибрации?

– Използваме водата като притъпяващо поле – заобяснява Теро. – Тя абсорбира голяма част от енергията. А освен това създадохме сферичен емитер вместо проводник с отворен край. Така вълната, която се получава, е много по-стабилна.

– Винаги си бил една крачка пред нас, Джордж! – похвали го тя с усмивка. – Това наистина е гениално!

– По-голямата част от теорията е работа на баща ми – отговори той. – Но аз направих изчисленията.

Докато двамата разговаряха, Хейли се мъчеше да прецени доколко личността на Джордж е под контрол. Докато се бореше със собствените си страхове, бе научила много за психичното здраве. Беше чувала за случаи, в които хора с множествено разстройство на личността нямаха абсолютно никаква представа какво са си наумили другите личности в главата им. Те можеха да минат с успех през детектора на лъжата след извършване на престъпление и дори имаха извънбрачни връзки или водеха съвсем различен живот, когато доминиращата личност заспеше.

Ако случаят беше такъв, може би щеше да успее да убеди Джордж да ги пусне, да се предаде или поне да им даде малко време, за да измислят как да спрат смъртоносния удар, който Теро щеше да нанесе съвсем скоро.

– Ти ли изпрати писмата? – попита с надежда тя.

Теро я изгледа безизразно.

– За да ме предупредиш... – продължи тя, рискувайки всичко.

– Да – отговори най-накрая той. – Надявах се, че все още имаме шанс да дадем на света мирна енергия.

– Баща ти не знае – каза тя. – И не трябва да разбира. Все още можем да му помогнем.

– Съгласен съм – отговори Теро. – Може да ме намрази заради това, но то е за наше добро.

– Ти си помогнал на другите да избягат – продължи тя.

Теро кимна.

– Дадох им възможност, дадох им и информация. Те така и не разбраха, че съм аз. Давах им бележки. Правех така, че нещата да станат възможни.

Хейли потръпна вътрешно, като си представи неразборията, която цареше в главата му. Като Джордж той се бе превърнал в информатор, бе помагал на куриерите да избягат на свобода. Но после като Теро ги бе преследвал и убивал. Нищо чудно, че всяка една среща се проваляше. В АССР нямаше изтичане на информация – изтичането идваше от самия източник. Това означаваше, че от лич­ността на Джордж към тази на Теро все пак се предава някаква информация. Това я притесняваше повече от всичко друго, но трябваше да продължи да го притиска.