Клайв Къслър - Медуза

Гъстите вежди на Перлмутер скочиха нагоре.

– Корабът на Кейлъб Най!? – възкликна той.

Гамей отметна глава назад и се разсмя.

– Не спираш да ме изумяваш, Жулиен! – каза тя. – Споменаваме китоловен кораб, един от стотиците, а на езика ти вече е името на неговия капитан.

– Само защото младежът е преживял нещо забележително, което е останало в историята на китоловството. Кейлъб не е бил капитан, а юнга, така са наричали най-новите членове на екипажа. Той твърдял, че е бил погълнат от кашалот. Историята му се е радвала на голяма популярност по онова време.

– Възможно ли е? – попита Пол.

Перлмутер захапа замислено един кроасан и после каза:

– По този въпрос се е спорило още от времето на Йона. Най не е бил единственият, който е твърдял, че е бил погълнат от кашалот. През 1891 г., няколко години след приключението на Най, един китоловец, на име Джеймс Бартли, моряк от „Звездата на Изтока”, изчезнал след като лодката му била преобърната от кашалот близо до Фолклендски острови в Южния Атлантически океан. Китът бил убит и когато започнали да го разрязват на борда, открили Бартли, свит в търбуха му. Кожата и косата му са били абсолютно бели, вероятно от стомашните сокове на бозайника. След няколко седмици почивка морякът се е върнал на работа. Поне така се твърди в историята...

– Долавям нотки на скептицизъм в гласа ти – отбеляза Пол.

– И напълно основателно. Историята на Бартли е една от онези легенди, които никога не умират, като тази за Голямата стъпка или чудовището от Лох Нес. От време на време, някой писател, който е решил да възкреси историята, се свързва с мен. Аз ги препращам към текстовете на Едуард Б. Дейвис, който щателно е проучил тази история.

– До какво заключение е стигнал той? – попита Пол.

– Дейвис е събрал всеки документ, свързан с историята на Бартли, който е могъл да намери. Наистина е имало кораб с името „Звездата на Изтока”, но не е открил нищо, което да докаже твърдението, че Бартли е бил лекуван от увреждания по кожата, причинени от стомашните сокове на кита в някаква лондонска болница. Освен това, съпругата на капитана на кораба е заявила, че историята е била съчинена. „Звездата” не е бил китоловен кораб, а по онова време британците не са ловили китове около Фолклендските острови. Въпреки това, историята за приключението на Бартли продължава да възкръсва от време на време.

Пол се обърна към Гамей.

– Ти си морският биолог в семейството. Възможно ли е кашалот да погълне цял човек?

– Намирани са отделни индивиди, в чиито стомаси е имало непокътнати гигантски сепии, така че от физиологична гледна точка, не е изключено кит да погълне цял човек.

Перлмутер набучи едно голямо парче сьомга и го сложи в устата си.

– Дейвис е заключил, че Бартли се е възползвал от естествения си светъл тен – каза той. – Заимствал е името от истински кораб, пуснал е няколко статии в местната преса и дори е убедил свой приятел да се представи за капитан на несъществуващия кораб. Накрая е влязъл в цирка, обявявайки се за „Новия Йона ”.

Гамей се замисли.

– Изумително! – каза тя. – Но какво общо има всичко това с Кейлъб Най и „Принцес”?

Перлмутер бутна празната си чиния настрана и се надигна от масата. Той знаеше къде да намери всяка книга от своята огромна колекция. Отвори един висок метален шкаф, като обясни на двамата Траут, че документите в него са защитени от влага и вътре се поддържа постоянна температура. После извади плакат с размер шейсет на деветдесет сантиметра. На него, с огромни букви пишеше: „КЕЙЛЪБ НАЙ, ЖИВИЯТ ЙОНА, ще РАЗКАЖЕ В КАРТИНИ И С ДУМИ ЗА ПРЕЖИВЕЛИЦИТЕ СИ В СТОМАХА НА КИТА в ПЪРВА МЕТОДИСТКА ЦЪРКВА в УОРЧЕСТЪР, МАСАЧУЗЕТС.” Под него, нарисувана на ръка, се виждаше картина на кашалот, нападащ китоловна лодка.

– Предполагам, че Бартли е чул за шоуто на Кейлъб и е решил да последва примера му – каза Перлмутер. – След като драскач от един евтин вестник ме попита за същото, реших да стигна още по-далеч от Дейвис. Тогава открих, че около петдесет години преди Бартли да се появи, Най е бил звездата на едно пътуващо представление, в което той се е наричал „съвременния Йона“.

– А дали историята на Кейлъб не е просто една по-ранна версия на измамата? – попита Гамей.

Перлмутер почеса замислено брадата си.

– Не мисля. За разлика от Бартли, Кейлъб Най е работил на китоловен кораб в Тихия океан и няколко свидетели твърдят, че наистина е бил погълнат от кит. Той е разполагал с декларации от капитана на кораба, капитан Хорейшо Добс, и няколко от членовете на екипажа, в които те заявяват, че историята не е измислена. За жалост, скептицизмът около твърденията на Бартли, хвърля сянка и върху думите на Най. Казахте, че търсите бордовия дневник на „Принцес” от 1848 г.?