Клайв Къслър - Медуза

Остин беше стиснал усти, докато слушаше черната статистика.

– Ти току-що описа една глобална катастрофа, Сонг.

– Меко казано. Лекарите от години се притесняват от появата на грипен вирус-мутант. Дори и без външна намеса, вирусът може да се промени, да смени генетичния си код и да разболее хора, които принципно имат имунитет срещу него.

– Медицината се е развила много след последните епидемии – не се сдържа Остин.

– Както и транспорта – каза Лий. – Самолет, който има на борда си носители на заразата, може за няколко часа да разпространи заболяването из целия свят. Съществуващите ваксини са безполезни. Ето защо е толкова важно да разработим ваксина от отровата на медузата.

– Как се разпространява новият вирус?

– Старият се предаваше чрез контакт. Мутиралият щам може да се разпространява по този начин, но по-притеснителното е, че се предава и чрез вода.

– Да не намекваш, че може да проникне в подпочвените води?

– Да, има такава вероятност.

– Това означава, че ще попадне и в питейната вода.

– Така разпространението му ще стана почти неконтрулируемо. Всички пият вода, докато докосването до заразен човек може да бъде избегнато. И двата начина са изключително опасни. Възможно е цялата човешка раса да бъде застрашена.

Лий беше потисната и очакваше Остин да сподели песимизма ѝ. Но за нейна изненада, той каза:

– Благодаря ти за анализа, но не можем да допуснем това да се случи.

– Какво ще предприемеш?

– След като открием лабораторията, ще се погрижим за безопасността на екипа, който работи в нея. После ще възобновим изследването и ще ускорим производството на ваксината. Накрая ще унищожим Триадата. Какво ще кажеш, Джо?

– Ще кажа, че ни трябва малко храна, за да имаме енергия. Ще видя какво има в кухнята.

Остин сподели стратегията си все едно говореше за футболен мач. Вместо да се паникьосва, Дзавала приготви закуска. Лий не видя следи от лудост или неуместен хумор по лицата на двамата мъже, само спокойна решимост и изключителен кураж.

За пръв път, откакто беше научила за изчезването на „Селенията на Дейви Джоунс”, тя като че ли видя лъч надежда.

На семейство Траут им се наложи да чакат до следобеда за свободен самолет на НАМПД. Но пък Ню Бедфорд беше само на около час и половина полет от Вашингтон.

Гамей следеше картата на Ню Бедфорд и насочваше Пол накъде да кара джипа, който взеха под наем веднага след като кацнаха. Минаха покрай грандиозни стари къщи на улица „Каунти” и завиха в една подковообразна алея. Надписът пред огромната дървена къща в неогръцки стил гласеше: „Градина и музей на капитан Хорейшо Добс”.

Двамата се качиха на верандата, минаха покрай високите дорийски колони и позвъниха на звънеца. Жена на средна възраст отвори вратата.

– О, Боже! – каза тя, а усмивката ѝ се стопи. – Помислих, че е електротехникът.

Гамей каза:

– Опасявам се, че не е. Ние сме от Националната агенция за морско и подводно дело. Обадихме ви се по-рано днес от Вашингтон.

Усмивката по лицето на жената се появи отново.

– А, да, приятелите на господин Перлмутер. Жулиен е прекрасен човек. Влезте! Аз съм Рейчъл Добс. Прощавайте, малко съм объркана и притеснена. Фондация Добс нае прекалено малка палатка за джаз концерта довечера, а има и проблем с озвучаването.

Съпрузите влязоха в предверие с висок таван и последваха Рейчъл по дълъг коридор. Паркетът беше излъскан до блясък. Домакинята им спря пред няколко огромни картини с маслени бои. Брадатият мъж на един от портретите държеше секстант в големите си ръце. Сурови сиви очи гледаха над орловия нос. Жената от другия портрет носеше тъмна кадифена рокля, а около изящния ѝ врат имаше проста дантелена яка. Големите ѝ бадемови очи гледаха непоколебимо. Върху тънките ѝ устни играеше лека усмивка, сякаш беше развеселена от някаква шега.

– Това са моите пра-пра-прадядо и баба, капитан Хорейшо Добс и съпругата му, Хепса – посочи портретите Рейчъл.

Хепса и Рейчъл имаха една и съща коса с цвят на морков.

– Приликата е поразителна – не се сдържа Пол.

– Щастлива съм, че имам нейната червена коса, но бих изглеждала по-добре без дългия нос на капитана – засмя се Рейчъл. – Както виждате, неговият е бил доста голям.

Рейчъл Добс показа къщата на двамата съпрузи и им представи членовете на семейството, които бяха изобразени върху портрети, покриващи всяка стена. Мъжете носеха квакерски шапки с периферия, а жените – скромни бонета.