Клайв Къслър - Медуза

„Ако епидемията продължи да се разраства със същата главозамайваща скорост, човечеството може да изчезне от лицето на Земята.”

„Американският опит” , „Инфлуенца 1918”.

„Всяка сутрин и вечер измивайте вътрешността на носа си с вода и сапун, насилвайте се да кихате в началото и в края на деня, а после дишайте дълбоко, не носете шалове, разхождайте се често и ходете на работа пеша, яжте овесена каша.”

Съвети за предпазване от инфлуенца,

публикувани през 1918 г.

Тихия океан, 1848 г.

По време на многобройните си години плаване по всички краища на света капитан Хорейшо Добс никога не бе виждал морето толкова спокойно.

Той сновеше по квартердека на китоловния кораб „Принцес” от Ню Бедфорд, а сивите му очи, подобно на два морски фара, оглеждаха хоризонта във всички посоки. Тихият океан приличаше на огромна синя пустиня. Никъде не се забелязваше нищо. Пред носа на кораба не танцуваха весели делфини, летящи риби не скачаха над гребените на вълните... сякаш животът в морето бе спрял.

В Ню Бедфорд смятаха Добс за принца на китоловците. В крайморските барове, където се събираха най-коравите морски вълци, или пък в салоните на богатите корабовладелци квакери 1, се говореше, че Добс може да подуши кашалот от двайсет и четири километра. Напоследък обаче само лепкавата воня на назряващ бунт изпълваше ноздрите на капитана.

На Добс му се налагаше да записва в бордовия дневник по нещо за всеки нов провален ден. Това, което отбеляза предишната нощ, обобщаваше неприятностите, пред които бе изправен.

27 март, 1848 г. Лек югозападен бриз. Не се виждат никакви китове. Лошият късмет е обгърнал кораба като зловонна мъгла. В целия Тих океан няма китово масло за бедния кораб „Принцес”. На бака назрява бунт.

Добс виждаше целия кораб от издигнатия квартердек и трябваше да е сляп, за да не забележи опасните проблясъци в погледите на моряците си. Корабните офицери докладваха с притеснение, че обичайното мърморене сред екипажа е доста по-често и по-гневно. Капитанът даде указания на хората си да държат пистолетите си заредени и да не оставят палубата без надзор. Досега никой не беше вдигал ръка срещу него, но в тъмния и мръсен бак – претъпканите спални помещения на носа, някои от мъжете подвхърляли, че късметът на кораба може и да се обърне, ако на капитана му се случи нещо.

Добс беше висок сто деветдесет и два сантиметра и здрав като канара. Знаеше, че може да потуши евентуален бунт, но това беше най-малката му грижа. Всеки капитан, който се върне в пристанището без доходен товар от китово масло, извършва най-непростимия грях – хвърля на вятъра инвестираните от собствениците на кораба пари, и никой опитен екипаж не би плавал отново с него. Репутацията, кариерата и богатството могат да бъдат спечелени или изгубени с едно единствено плаване.

Колкото по-дълго е едно пътуване, толкова по-голям е рискът от провал. Провизиите свършват бързо, а възможността на борда да се появи скорбут се увеличава.

Нещата на кораба не вървяха добре. Екипажът започваше да губи търпение. Беше рисковано да се върнат в пристанището за ремонт и зареждане с провизии. Някои моряци можеха да избягат и да отидат на друг, по-успешен кораб.

Лошият късмет застигна китоловната експедиция още в ясния есенен ден, в който чисто новият кораб напусна натовареното пристанище под възгласите на ликуващите изпращачи.

Добс беше объркан от обърналия се късмет на кораба. Никой друг плавателен съд не е бил по-добре подготвен за първото си плаване от „Принцес”. Добс беше опитен капитан, екипажът бе подбран внимателно, а чисто новите им харпуни бяха остри като бръснач.

Двеста и седемдесеттонният „Принцес” беше построен в една от най-добрите корабостроителници в Нов Бедфорд. Беше дълъг малко над трийсет метра и широк повече от девет, което даваше възможност в трюма му да се поберат три хиляди бурета с около трийсет и четири хиляди литра китово масло. Корабът беше построен от здраво дъбово дърво, което можеше да издържи и най-свирепите морски бури. Четири китоловни лодки висяха на дървени кранове, провесени над палубните перила. Повечето моряци гледаха с презрение на широките китоловни кораби с квадратни килове от Нова Англия, но грубият съд можеше да плава с години в тежки метеорологични условия, които биха надупчили с пробойни техните изящни съперници.