Клайв Къслър: Медуза

„Принцес” напусна пристана и силният попътен вятър изпъна големите квадратни платна на трите мачти. Кормчията насочи кораба на изток, където река Акушнет се вливаше в Атлантическия океан. Тласкан от постоянни ветрове, „Принцес” бързо измина разстоянието до Азорските острови. След кратка почивка във Фаял за зареждане с плодове, предпазващи от скорбут, корабът се насочи към най-южната точка на Африка и скоро заобиколи нос Добра надежда без произшествия.

През следващите седмици „Принцес” кръстосваше на зиг-заг Тихия океан, без да срещне нито един кит. Добс знаеше, че откриването на китове не е въпрос на късмет, а на добри познания по метеорология, както и на миграционните пътища на животните. Въпреки това, докато отчаяно оглеждаше пустия хоризонт, започна да се пита дали корабът не е прокълнат. Капитанът прогони опасната мисъл от главата си и тръгна към камбуза. Завари корабния готвач да почиства фурната.

– Изсвири някоя песен на цигулката! – заповяда му Добс.

С надеждата да повдигне духа на екипажа, капитанът беше наредил на готвача всеки ден по залез слънце да свири по някоя весела песен, но изглежда, че жизнерадостната музика само подчертаваше мрачното настроение на борда.

– Обикновено изчаквам слънцето да залезе – рече навъсено готвачът.

– Днес ще е различно, готвачо! Виж дали ще успееш да примамиш някой кит с твоята музика.

Готвачът остави парцала и неохотно разви плата, който пазеше очуканата от времето цигулка. Извади нежно инструмента, нагласи го под брадичката си, взе оръфания лък и засвири. От намусените погледи на екипажа той бе разбрал, че според тях, свиренето му прогонва китовете и всеки път, щом вземеше цигулката, се боеше, и то с основание, че някой може да я метне зад борда. Отгоре на всичко му бяха останали само две струни и репертоарът му беше доста ограничен – свиреше все едни и същи песни, които бяха втръснали на всички.

Щом готвачът засвири, капитанът нареди на старши помощника да го замести на квартердека. После се спусна по тесните стълби до каютата си, хвърли непромокаемата си шапката върху койката и седна зад писалището. За пореден път огледа картите. Вече бяха проверили всички обичайни места за лов на китове, но усилията им оставаха напразни. Облегна се на стола и затвори очи. Кратката му дрямка беше прекъсната от най-прекрасните думи, които не беше чувал от месеци.

– Показа се! – викаше някой. – Наистина се показа!

Клепачите на капитана се отвориха мигновено. Той скочи от стола като изстрелян с катапулт, грабна шапката си и на един дъх изкачи стълбите към палубата. Добс присви очи срещу яркото слънце и погледна към върха на главната мачта, която се извисяваше на трийсет метра. На трите мачти постоянно дежуряха наблюдатели, които се сменяха на всеки два часа.

– Къде е? – провикна се капитанът към наблюдателя на главната мачта.

– От дясната страна, сър! – посочи наблюдателят. – Ето! Изплува!

Огромна, подобна на чук, глава се издигна над водата на четиристотин метра от кораба и се скри отново сред фонтан от пръски. Кашалот!

Добс извика към кормчията да поеме курс към кита. Моряците се втурнаха към въжетата и с ловкостта на маймуни развиха платната.

Докато корабът се обръщаше бавно, втори наблюдател извика от върха на своята мачта.

– Още един, капитане! – Гласът на мъжа трепереше от вълнение. – Боже мой, още един!

Добс погледна през далекогледа към лъскавия сив гръб, който се показа над водата. Фонтанът на кита беше нисък, разпенен и сочеше напред под ъгъл четирийсет и пет градуса. Капитанът огледа през далекогледа вляво и вдясно от кораба. Имаше още фонтани. Цяло стадо китове! Не можеше да сдържи смеха си. Щеше да натрупа цяло състояние от китово масло.

Готвачът спря да свири щом се появи първият кит и стоеше слисан на палубата, като държеше в ръка замлъкналата цигулка.

– Ти успя, готвачо! – провикна се капитанът. – Привлече толкова китове, че с техния спермацет ще напълним трюма чак до палубата. Продължавай да свириш, дявол го взел!

Готвачът се ухили беззъбо и заплъзга лъка по струните на цигулката. Под звуците на веселата морска песен, кормчията насочи кораба срещу вятъра.

След малко прибраха платната и корабът спря.

– Спуснете левите лодки! – извика капитанът със задоволство, потискано по време на дългото безплодно плаване. – По-чевръсто, иначе няма да ви платя!

Добс нареди да спуснат три китоловни лодки. Всяка беше дълга девет метра и се командваше от един моряк, който беше и капитан, и кормчия на лодката. На борда на „Принцес” останаха малко хора – точно толкова, колкото бяха необходими, за да управляват кораба, ако се наложи. Четвъртата китоловна лодка остана като резерва на борда.