Клайв Къслър: Медуза

Добс докосна внимателно ръката на Кейлъб. Очакваше да е ледено-студена като на труп.

– Момчето гори! – прошепна удивено той.

По съвместителство и корабен лекар, Добс обви тялото на Кейлъб с мокри кърпи, за да свали температурата. От едно черно кожено куфарче извади стъкленица с патентовано лекарство, съдържащо силна доза опиум и капна няколко капки в гърлото на момчето. То не спираше да бълнува. Но след известно време се успокои и потъна в дълбок сън. Спа повече от двайсет и четири часа. Когато най-после отвори очи, видя капитана да седи зад писалището си и да попълва бордовия дневник.

– Къде съм? – пророни Кейлъб през сухите си, напукани устни.

– В моята койка – отвърна Добс – и това никак не ми харесва.

– Съжалявам, сър! – Кейлъб присви очи. – Сънувах, че съм умрял и съм отишъл в ада.

– Де тоз късмет, момче. Изглежда, че кашалота е обичал да похапва фермерчета. Извадихме те от стомаха му.

Кейлъб си спомни кръглото око на кита, спомни си как полита във въздуха, как маха с ръце и крака и накрая силната болка от удара във водата. Спомни си как се придвижва в тъмен, еластичен проход и се опитва да диша тежкия, влажен въздух. Топлината беше непоносима... После не си спомняше нищо.

Върху бледото му, набръчкано лице се изписа ужас.

– Китът ме изяде!

Капитанът кимна.

– Ще наредя на готвача да ти донесе супа. После се връщаш обратно на палубата.

Капитанът размисли и позволи на Кейлъб да остане в каютата му, докато не прибраха цялата китова мас в бъчвите. После извика всички моряци на палубата. Похвали ги за добрата работа и добави:

– Всички знаете, че китът погълна младока като Йона 2 от Библията. Щастлив съм да ви съобщя, че Кейлъб скоро ще се върне към задълженията си. Ще му удържа от заплатата за изгубеното време. На този кораб само мъртъвците имат право да кръшкат от работа.

Думите му предизвикаха одобрителни възгласи сред моряците.

Добс вдигна ръка, за да въдвори тишина и продъжи:

– А сега, мъже, искам да ви предупредя, че младият Кейлъб не изглежда така, както си го спомняте. Ужасните сокове от вътрешностите на кита са направили кожата му по-бяла от варена ряпа. – Капитанът погледна строго екипажа. – Няма да позволя на никого да се присмива да чуждото нещастие! Това е всичко!

Корабните офицери помогнаха на Кейлъб да се качи на палубата. Капитанът го накара да свали парчето плат, което покриваше главата и лицето му като монашеска качулка. Моряците ахнаха.

– Огледайте хубаво нашия Йона, за да имате какво да разказвате на внуците си – каза капитанът. – Под бялата си кожа той не е по-различен от всички нас. А сега на работа – да хванем още китове!

Капитанът нарочно нарече Кейлъб пред всички Йона (на морски език така наричаха моряк, който носи лош късмет), като се надяваше, че по този начин ще намали пословичната суеверност на моряците и те няма да подхвърлят тайно и злобно това име зад гърба на младежа, нито пък ще губят твърде много време да го сравняват с библейския герой, погълнат от огромна риба. Въпреки това няколко моряци тихичко предложиха да хвърлят Кейлъб зад борда. За щастие, всички бяха твърде заети, за да се занимават с това. Пустото доскоро море сега гъмжеше от китове. Нямаше съмнение, че късметът на кораба се беше обърнал. Сякаш „Принцес” се превърна в магнит за китовете в океана.

Моряците всеки ден спускаха лодките във водата след като съгледвачите дадяха знак, че са видели китове. Железните казани вряха като котли на вещици. Гъст мазен облак от черен дим закриваше слънцето и звездите, и боядиса платната в тъмносиво. Готвачът не спираше да свири на своята цигулка. Няколко месеца след злополучната среща на Кейлъб с кита, трюмът на кораба беше пълен до пръсване.

Преди да поемат дългия път към дома, изтощените моряци трябваше да попълнят провизиите на кораба и да си починат. Добс нареди да поемат курс към Понпей 3 – потънал в зеленина остров, известен със своите красиви мъже, прекрасни жени и готовността им да се погрижат за спиращите на пристанището китоловци. Китоловни кораби от всички краища на света се трупаха на острова.

Добс произхождаше от квакерско семейство и не докосваше нито алкохол, нито местните жени, но религиозните му вярвания минаха на заден план пред заповедите, които беше получил – да поддържа бодрия дух на хората си и да върне кораба пълен с масло. Той решаваше как да изпълни тези задачи. Затова се смееше от сърце, когато моряците му се връщаха от брега пияни и прегракнали.