Клайв Къслър - Медуза

Тя им показа една витрина, в която имаше изпокъсана шапка.

– Това е късметлийската шапка на капитана. Носил я е на всяка китоловна експедиция.

Тримата излязоха на голям балкон, от който се разкриваше гледка към огромна английска градина, оградена от розови храсти. Рейчъл покани двамата си гости да седнат на една маса на верандата и донесе студен чай.

– Благодаря ви за обиколката – каза Гамей. – Къщата е прекрасна!

– Капитанът и съпругата му са се преместили тук от Джони Кейк Хил. Търговците на китово масло са искали по-големи домове и градини, които да отразяват статута им в обществото. И така, с какво мога да ви помогна? Жулиен каза по телефона, че търсите един от бордовите дневници на капитана.

– Получихме запитване от един вирусолог, който се интересува от епидемия, засегнала тихоокеанската китоловна флотилия през 1848 г. – каза Гамей. – Проучваме дневниците от онова време, за да видим дали в тях не се споменава нещо за това събитие.

Рейчъл повдигна едната си вежда.

– Пътуването през 1848 г. е последната китоловна експедиция на капитана – обясни тя. – След това се е пенсионирал.

– Това не е ли необичайно? – попита Пол. – Доколкото знам, вашият прадядо е бил изключително успешен китоловец.

– Вероятно най-добрият по онова време. И сте прав, че е странно да спре на върха на своята кариера. На първото плаване с новия си кораб е донесъл пълен трюм с китово масло и е можел да събере всеки екипаж, които пожелае. Казал е, че иска да прекара повече време с Хепса, за която се бил оженил преди да поеме на последното си пътешествие.

– Не го обвинявам, че е искал да си остане вкъщи – каза Пол. – Вашата прабаба е била прекрасна жена.

Рейчъл се изчерви от комплимента.

– Благодаря ви! Капитанът започнал да работи за семейство Ротч. Те изобретили вертикално-интегративния модел, който все още се използва от мултинационални корпорации и го приложили в китоловната индустрия. – Тя се замисли за кратко и после каза: – Според архивите на семейство Добс, нещо се е случило по време на това последно пътуване, което е променило възгледите на капитана.

– Лицето на капитана от портрета не принадлежи на мъж, който се плаши лесно – отбеляза Пол.

– Съгласна съм, господин Траут. Той е бил харпунджия, преди да се издигне до капитан. Всеки, който се изправя в крехка дървена лодка и предизвиква двайсетметров кашалот, не може да бъде наречен страхлив.

Гамей се наведе напред.

– Възможно ли е злополуката с Кейлъб Най да има нещо общо с решението на капитана? – попита тя.

Рейчъл поклати глава.

– Приключението на Кейлъб можеше да бъде прекрасна история, която Хорейшо да разказва на другите капитани, когато се съберат на по чашка – каза тя.

– Доколкото разбрах, сте казали на Жулиен, че бордовият дневник от пътуването през 1848 г. е бил унищожен – каза Гамей.

– Да, за съжаление – отвърна Рейчъл с въздишка. – Библиотеката на Кейлъб изгоряла в пожара, изпепелил къщата му. Предполагам, че е бил съсипан от загубата на любимата си библиотека. На мястото на старата къща на Най във Феърхевън сега има старчески дом.

– Не е ли странно, че капитанът е дал своя дневник на бивш член на екипажа? – попита Гамей.

– Не мисля. Капитанът навярно е знаел за колекцията от книги на Кейлъб. Освен това, между двамата мъже имало особена връзка. Твърди се, че капитанът се е чувствал отговорен за злощастието на младежа. Той написал декларация, в която заявява, че историята на Най не е измислица. Чели са я по време на представленията и това е помогнало на Кейлъб да забогатее.

– Той писал ли е някога книга за своите приключения?

– Доколкото знам, не. Години наред изнасял представления под ръководството на някой си Стратър, явно опитен в света на забавленията. На представленията продавали брошури и предполагам, че от тях са печелили повече, отколкото биха взели от книга. За Кейлъб е писано много. Като начало, можете да се поровите в старите вестници.

Някой звънна на вратата и Рейчъл помоли да я извинят, докато отвори. Върна се след няколко минути.

– Електротехникът е тук. Можем да поговорим по-късно, ако нямате нищо против да почакате.

– Нямаме много време – отвърна Гамей. – Имате ли представа къде можем да открием повече информация за Кейлъб Най?

– Започнете от нашето мазе. Запазили сме част от платното, което Най е използвал в своето представление. Дарил го е на една библиотека, но там вече нямат много място и затова ни го изпратиха. При нас също нямаше къде да го разположим. Може да ви го покажа, когато не съм толкова заета. През това време, проверете в музея на китоловството в Ню Бедфорд. И различните местни исторически дружества. Но тъй като времето ви е ограничено, има още една възможност, въпреки че се колебая дали да ви я предложа.