Клайв Къслър - Медуза

– В момента се хващаме и за сламки – каза Пол. – Давайте!

– Добре тогава – каза тя и вдигна рамене, – добре е да поговорите с Харви Бримър. Той продава стари документи в един магазин близо до „Сийменс Бетъл” на Джони Кейк Хил. От време на време му попадат някои невероятни находки.

– Защо се поколебахте да ни препоръчате господин Бримър? – попита Пол.

– Харви е известен с това, че взима пари предварително, а после не открива документите, за които му е платено да намери. Носят се слухове, че подправя и продава откраднати документи, но те или са неверни, или е твърде ловък, за да бъде хванат. Мисля, че е по-скоро второто.

– Благодаря ви за предупреждението – каза Пол. – Ако решим да говорим с господин Бримър, ще внимаваме.

– Моля ви не казвайте на Харви, че съм ви говорила за него. Той ще го приеме като разрешение да използва името „Добс” с рекламна цел.

Съпрузите Траут дариха значителна сума на музея. Рейчъл тръгна да изпрати гостите си. Докато вървяха по коридора, тя спря пред една картина, на която се виждаше голяма текстилна фабрика.

– Това е заводът на Добс. Капитанът станал още по-богат, след като инвестирал в текстилния бизнес. Той бил доста силен и щял да живее много дълго, ако не го премазал един стан. Успех с проучването! – каза Рейчъл на раздяла, а после побърза да се върне при електротехника.

– Бримър не беше ли човекът, с когото Лий се е свързала, докато е търсила дневника? – попита Пол.

– Убедена съм, че името е същото – каза Гамей. – Може да имаме по-голям успех от нея.

След като излязоха от музея, съпрузите Траут се насочиха към брега. Бившето сърце на световната китоловна индустрия се беше свило през вековете до няколко пресечки с исторически сгради. Свързани с калдъръмени улички, старите банки и магазини, които обслужвали индустрията с китово масло, сега гледаха към риболовната флотилия и сградите за обработка на риба, които се издигаха на брега на река Акушнет.

Магазинът на Бримър беше в приземния етаж на триетажна постройка. Олющената червена боя разкриваше сивия грунд на стената, а черната дървена табелка над вратата беше толкова изтрита, че едва прочетоха надписа: „Х. Бримър – антикварни книги, карти и документи”.

Двамата Траут влязоха в магазина и изчакаха, докато очите им свикнат със слабата светлина. Няколко шкафа с документи бяха разположени до стени, покрити с картини, показващи търговията с китово масло. В центъра на стаята имаше голяма дървена маса и няколко лампи със зелени абажури. Масата беше покрита с десетки карти в различна големина. Една врата в задната част на магазина се отвори в отговор на звука от камбанката и се показа изпит мъж. Той огледа новодошлите през дебелите си очила. Посетителите му определено не се вписваха в графата „студенти-колекционери”, нито приличаха на случайни туристи. Със своите два метра, Пол беше по-висок от повечето мъже, а Гамей беше изключително красива и имаше неустоимо магнетично присъствие.

– Добър ден – каза мъжът с усмивка. – Аз съм Харви Бримър. С какво мога да ви бъда полезен?

Бримър би могъл да изиграе ролята на селски аптекар във филм на Франк Капра. Беше среден на ръст и леко прегърбен в рамената, тъй като прекарваше доста време приведен над бюрото. Оредялата му прошарена коса беше разделена на път по средата. Носеше сиви строги панталони, бяла риза и синя вратовръзка на китове, вързана на уиндзорски възел.

– Казвам се Пол Траут, а това е съпругата ми, Гамей. Интересуваме се от всичко, което можете да откриете за Кейлъб Най.

Светлосините очи на Бримър се разшириха зад очилата с телена рамка.

– Кейлъб Най! Това е име, което не се чува всеки ден. Откъде знаете за нашия местен Йона?

– С жена ми сме луди на тема китоловство. Името му изникна покрай капитан Хорейшо Добс. Тъкмо отивахме към музея на китоловството, когато видяхме табелата ви.

– Имате късмет! Мога да ви покажа няколко брошури от неговото пътуващо представление.

– Питахме се дали можем да открием някои от корабните дневници на „Принцес”, които са оцелели от пожара в дома на Най – каза Гамей.

Бримър се намръщи.

– Пожарът беше истинска трагедия. Като антиквар, мога само да предположа колко редки книги е имал в библиотеката си. Но не всичко е загубено. Може да успея да открия един от дневниците на „Принцес”. Корабът е плавал много години, преди да стане част от „Каменната флотилия”, потопена близо до пристанището на град Чарлстън по време на Гражданската война. Дневниците са разпръснати в различни музеи и частни колекции. Ще ми е необходим депозит за намирането.