Клайв Къслър - Медуза

– Разбира се – отвърна Гамей. – Ще успеете ли да откриете бордовия дневник от 1848 г.?

Очите на Бримър се присвиха зад очилата.

– Защо точно този?

– Това е последното китоловно плаване на капитан Добс – отговори тя. – Готови сме да платим колкото е необходимо.

Бримър потърка брадичката си.

– Мисля, че мога да ви помогна – каза той.

– Значи дневникът не е бил унищожен? – попита Пол.

– Вероятно не. Има една малко известна история за Кейлъб Най. Оженил се за едно момиче от Феърхевън, но семейството ѝ не е било съгласно тя да се омъжи за човек, когото смятали за изрод, колкото и да е богат. Затова запазили брака си в тайна. Семейство Най имали дъщеря, която получила част от книгите от библиотеката като зестра. Ще проверя някои от контактите си, но ми трябват няколко часа. Може ли да ви се обадя по-късно?

Пол подаде на Бримър визитна картичка с номера на мобилния си телефон.

Бримър видя надписа.

– „НАМПД”? Прекрасно! Споменаването на вашата престижна агенция може да отвори много врати.

– Обадете ни се веднага щом научите нещо – каза Пол.

Гамей подписа споразумение и му връчи чек за капарото. След това си стиснаха ръцете.

Харви Бримър наблюдаваше през прозореца как съпрузите Траут се отдалечават от магазина, после окачи табелка „Затворено” на вратата и се прибра в кабинета си. Документите и картите в антиквариата всъщност бяха надценени копия на оригинални евтини антики, предназначени за туристи.

Бримър вдигна слушалката на телефона и набра един номер.

– Харви Бримър – каза той на човека от другата страна. – Преди няколко дни говорихме за една старинна книга. Имам клиенти, които се интересуват от същата вещ. Цената може да се вдигне. Да, ще изчакам да ми се обадите, но не се бавете.

Той затвори и се облегна на стола със самодоволна усмивка. Спомни си първия път, когато го попитаха за бордовия дневник на „Принцес” от 1848 г. Обади му се млада жена от Харвард. Той ѝ беше казал, че ще разпита, но тя му беше отговорила, че ще трябва да почака, защото се прибирала в Китай. Той се сети за нея преди няколко седмици, когато някакъв азиатец дойде в магазина, за да търси същата вещ. Мъжът не приличаше на обикновен клиент. Беше млад и суров на вид, и не скри раздразнението си, когато му каза, че дневникът не може да бъде открит.

Бримър нямаше как да знае, че посещението на младия мъж е свързано с обаждането на Сонг Лий до доктор Хуанг от Боунфиш Кий, в което тя споменава за Нюбедфордската аномалия. Тя беше споделила със своя учител, че е убедена, че това медицинското чудо е свързано с нейната работа и мисли да отиде в Ню Бедфорд, за да говори с един антиквар на име Бримър, ако намери време.

Както му беше заповядано, доктор Хуанг предаваше подробностите от всеки разговор с младата си колежка. Няколко минути по-късно, в един клуб в китайския квартал на Бостън, звънна телефона и студен мъжки глас заповяда да се посети антиквариата на Бримър. Не след дълго водачът на местните „Призрачни дракони“ влезе в магазина на Бримър и каза, че търси бордовия дневник на „Принцес” от 1848 г.

А сега и тези двамата от НАМПД.

Бримър не знаеше какво става, но най-доброто за продавач като него беше да има неколцина колекционери, които да наддават един срещу друг. Той трябваше само да завърти няколко телефона. После щеше да задържи капарото от трите страни и да им предложи нещо друго. Той владееше до съвършенство изкуството на подлъгването и подмяната. Напоследък бизнесът не вървеше и този ден обещаваше да бъде добър.

Но това, което той не знаеше, беше, че това е последният му ден.

Съпрузите Траут излязоха от мрачния магазин и тръгнаха под следобедното слънце покрай Джони Кейк Хил към „Сийменс Бетъл”. Те пуснаха няколко банкноти в кутията за дарения в старата църква на китоловците. Амвонът беше реставриран преди няколко години, за да наподобява нос на кораб, както е било по времето на Хермън Мелвил 18.

Пол изчака няколко туристи да излязат и после се обърна към Гамей.

– Какво мислиш за Бримър? – попита той.

– Мисля, че е хлъзгава стара змиорка – отвърна тя. – Съветвам те да не се надяваш, че ще ни свърши работа. Ще изрови първия дневник, до който се добере, ще подправи датата и ще се опита да ни го продаде.

– Видя ли как се промени изражението му, когато споменахме дневника на капитан Добс от 1848 г? – попита Пол.

– Не можех да го пропусна! – отвърна тя. – Бримър забрави за маската на учтива любезност.