Клайв Къслър - Медуза

– Чух, че един кораб на НАМПД помага в търсенето – каза Дзавала. – Ще видя дали мога да взема назаем техния подводен апарат, за да огледам отблизо дъното.

Остин мислеше за своя разговор с Лий.

– Доктор Лий откри една следа, която бихме искали да проверим на острова – каза той. – Можете ли да откарате Джо на кораба и да ни вземете след няколко часа?

– Обясниха ми, че целият флот е на ваше разположение, господин Остин – отвърна Дейли. – Хеликоптерът може да лети с триста и двайсет километра в час. За нула време ще се върнем на острова.

Остин се обърна към Дзавала, който беше започнал да товари багажа им в хеликоптера.

– Сонг е изровила някои интересни неща за Нан Мадол – каза той, – и мисля, че може да са свързани с лабораторията. Можеш ли да ръководиш операцията по издирването, докато ние огледаме наоколо?

– Почакай, Кърт. Ти ще отидеш на разходка с прекрасната доктор Лий, а аз ще се ровичкам в калта? Какво не е наред в тази картинка, приятелю?

– Доколкото виждам, нищо, приятелю – засмя се Остин.

– Трябва да призная, че имаш право – отвърна Дзавала също с усмивка. – Ще се видим след няколко часа.

Той се качи на хеликоптера с Дейли. Пилотът запали двата двигателя и въртящите се витла набраха скорост. Дългият двайсет метра летателен апарат се отдели от пистата, издигна се на височина от няколкостотин метра, наклони се бавно напред, прелетя над лагуната и се понесе към открито море.

Докато хеликоптерът пренасяше Джо към кораба, Остин и Лий напуснаха летището, за да потърсят такси. Един огромен мъж на не повече от двайсет години, който вероятно тежеше близо 160 килограма, се беше опрял на светлокафяв „Понтиак” комби, облицован с изкуствено дърво. На вратата се четеше надпис „Таксиметрова компания Колониа”. Остин се приближи до мъжа и го попита дали познава екскурзовод на име Джеремая Уитълс.

– Старият Джери? Разбира се! Вече се пенсионира. Ако ви трябва някой, който да ви разведе, ще ви свържа с моя братовчед.

– Благодаря, но бих искал да говоря с Джери – каза Остин. – Можете ли да ни закарате при него?

– Няма проблем – отговори мъжът с широка усмивка. – Той живее в града. Качвайте се.

Остин отвори вратата пред Сонг Лий и после седна до нея. Шофьорът, който се представи като Елууд, намести тялото си зад волана, от което ресорите на комбито простенаха, а шасито се наклони на една страна. Докато Елууд потегляше, черен пикап „Шевролет Силверадо” го последва по алеята и продължи да кара след него до Колониа, град с около шест хиляди жители, чиято осеяна с дупки главна улица имаше особено старовремско излъчване. Елууд зави към тих жилищен квартал и спря пред кокетна жълта къща с бели первази.

„Силверадото” задмина „Понтиака” и спря малко по-напред, откъдето шофьорът можеше да наблюдава как Остин и Лий се приближават към предната врата. Кърт натисна звънеца. Отвътре някой извика „секунда”. Малко по-късно, строен мъж на около осемдесет години отвори вратата.

Джеремая Уитълс първо се усмихна на Лий. После очите му се обърнаха към Остин и се разшириха от изненада.

– Кърт Остин от НАМПД? Боже мой, не мога да повярвам! Колко време мина?

– Твърде много, Уит. Как си?

– По-стар, но не много по-умен. Какво те води на моя прекрасен остров, Кърт?

– Все същите рутинни задачи на НАМПД. Показвам острова на доктор Лий. Тя се интересува от Нан Мадол и не се сещам за някой, който е по-запознат с темата от най-добрия екскурзовод на Понпей.

– По-точно най-добрият бивш екскурзовод – каза Уитълс. – Влизайте!

С розовото си теме, тънкия орлов нос, добродушните любопитни сини очи, надничащи зад очила с телени рамки, и леко прегърбените си рамене, Уитълс напомняше за дружелюбен мишелов.

– Чух, че си се пенсионирал – каза Остин.

– Мозъкът ми все още е пълен с факти, като старо гърне с яхния, но гръбначният ми стълб започна да се сковава и вече не мога да обърна глава без да ме заболи, а както знаеш това е важно, за да показвам различните забележителности. Трябваше да се въртя от кръста като дървен войник. После зрението ми започна да отслабва. Никой не иска да наема полусляп екскурзовод, затова реших да се откажа.

Уитълс поведе гостите си през стаи, отрупани с красиви произведения на микронезийското народно изкуство. На всяка стена и във всеки ъгъл имаше маски, тотеми и издялани фигури. Той покани двамата да седнат на заградената веранда и отиде да им донесе студена минерална вода.

По време на своите пътувания по света, Остин беше виждал клонинги на Уитълс, англичани перипатетици, които работят като екскурзоводи в известни катедрали, древни замъци или забравени храмове, попиващи всеки факт, важен и не чак толкова, и които се превръщат в местни знаменитости.