Клайв Къслър - Медуза

Доктор Лисандър Кодман посрещна семейство Траут във вестибюла на сграда, точно над тревистия площад на „Лонгууд Авеню”, където Медицинския факултет на Харвард делеше общ двор с един от най-престижните университети в страната. Професорът беше висок, енергичен мъж на около шейсет и пет. Имаше издължено лице и големи зъби, което сякаш потвърждаваше вероятността някои от старите жители на Нова Англия да са се чифтосвали с коне.

Кодман поведе гостите си по коридора и ги покани в просторния си кабинет. После им предложи да седнат и напълни три чаши с чай. Настани се зад бюрото и им зададе няколко въпроса за работата им в НАМПД. Накрая вдигна един подвързан доклад, за да могат да прочетат надписа върху тъмносинята му корица:

„Нюбедфордска аномалия: изследване на имунния отговор сред екипажа на китоловния кораб „Принцес’”

Кодман отпи шумно от чашата си.

– Успях да прегледам отново доклада на доктор Лий – каза той. – Още по-любопитен е, отколкото си го спомням.

Пол попита:

– В какъв смисъл „любопитен”, професор Кодман?

– Ще разберете, щом го прочетете. Първата част от работата на доктор Лий се опира главно на статии от вестници. Журналистът е интервюирал пенсионирали се китоловци, желаещи да увековечат своите приключения и е осъзнал, че е надушил нещо. Забелязал е, че група китоловци на седемдесет и осемдесет години, почти не са боледували през голяма част от много дългия си живот.

– Днес посетихме „Сийменс Бетъл” в Ню Бедфорд – каза Гамей. – По стените имаше плочи, на които бяха изобразени китоловци. Пол спомена, че според него те трябва да са били много корави хора.

– В този случай става дума за нещо повече от коравост – обясни Кодман. – Тези мъже никога не са боледували от нищо, дори и от обикновена настинка. Умрели са на преклонна възраст, повечето от старческа болест като конгестивна сърдечна недостатъчност, например.

– Написаното във вестниците може да е било преувеличено – усъмни се Гамей.

– Особено през деветнайсти век – добави Кодман. – Но историите са привлекли вниманието на един лекар имунолог на име Фулър, работещ тук, в медицинския факултет. Той събрал екип от лекари, които да изследват феномена. Разговаряли са с мъжете и лекарите, които са ги преглеждали. Това, което са открили, е още по-странно от написаното във вестниците. Всички мъже, които се радвали на крепко здраве, са служили на китоловния кораб „Принцес” по време на плаването му през 1848 г. На въпросното пътуване се разболели от тропическа болест, засегнала по-голямата част от Тихоокеанската китоловна флотилия. Някои от членовете на екипажа след това тръгнали отново на път и загинали в китоловни злополуки, но четиринайсет от тях били все още живи. Сравнили ги с мъже от други кораби и статистическата разлика по отношение на здравословното им състояние била изумителна. Лекарите подкрепили своите открития с таблици, графики и т.н.

– Но въпреки това сте изразили съмнения към труда на доктор Лий – каза Гамей.

Професор Кодман се облегна на стола, сплете пръсти и се загледа в празното пространство.

– Не ме притесни толкова първоначалното излагане на фактите, колкото нейните заключения – каза той след малко. – Основата на доклада на доктор Лий е изградена върху емпирични доказателства, които трудно успях да приема: анекдоти, разказвани от мъжете, участвали в събитията. За нещастие, капитанът на кораба загинал преди да започне по-сериозно разследване на случая, а бордовият дневник така и не е бил открит.

– Наблюденията на първия помощник капитан нямат ли някаква тежест? – попита Пол.

– О, да, но се замислете: тези мъже са били болни по онова време, някои от тях са изпаднали в кома от треската, а спомените им са записани десетилетия след събитията.

– Какво точно се разказва в тези спомени? – заинтересува се Пол.

– Всичките са разказали едно и също: разболели се след напускане на пристанището, изпаднали в безсъзнание, и се събудили на следващия ден в отлично здраве.

– Възможно ли е да се е получила спонтанна ремисия? – попита Гамей.

– Доктор Лий представи данни за подобна на грипа зараза, която е вилняла из китоловната флотилия по същото време. Съдейки по скоростта на разпространение, както и по високата степен на смъртност при болестта инфлуенца, бих казал, че спонтанната ремисия е малко вероятна.

– Споменахте, че всички мъже от екипажа са разказали едно и също – каза Гамей. – Това не потвърждава ли истинността на случилото се?