Клайв Къслър - Медуза

Нан Мадол се намираше на около четирийсет и пет минути с лодка от Колониа. В далечината на югоизточния бряг на остров Тенуен се откроиха очертанията на руините от града и впечатляващите изкуствени острови. При тази гледка Остин започна да се рови в паметта си, за да си спомни какво му беше казал Уитълс преди години за руините. Мястото било церемониален център още през втори век от новата ера, но сегашните руини са чак от дванайсети век.

Градът бил резиденция на благородници и погребални жреци, като жителите му никога не наброявали повече от хиляда души. Домовете на покойниците се простирали на петдесет и осем острова в североизточната част на града, в сектор, наречен Мадол Поуе. Уитълс беше водил Остин там, за да му покаже къде са живеели и работили жреците. Административният сектор Мадол Па се намирал в югозападния край на Нан Мадол. Там живеели благородниците и воините.

Строителите на Нан Мадол издигнали защитни диги, които да пазят града от тихоокеанските бури. Правоъгълните острови на практика са еднакви. Здрави стени, построени чрез наслагване на тежки, шестоъгълни, базалтови колони в стил дървено бунгало, обградени от парчета корал. След като стените достигнали няколко метра над морското равнище, върху колоните били изграждани платформи, служещи за основа на жилища, храмове и дори гробници. Най-сложните от тези острови, като впечатляващата гробница Нандауас, имали по две седемметрови стени, ограждащи дома на краля.

Според картата, която Уитълс нарисува на Остин, Храмът на лекуващите жреци се намираше в погребалния сектор на Нан Мадол. Беше по-малка версия на Нандауас, което предполагаше, че островът е бил от голямо значение за неговите обитатели. В храма се влизало през портал във външната стена, затваряща малък двор, и после през още един портал във вътрешната стена.

Следвайки картата на Уитълс, Остин зави с лодката към града и премина покрай рушащите се стени, които изглеждаха не на място в това отдалечено кътче. Двамата с Лий махнаха на няколко лодки, пълни с туристи с фотоапарати, защитени от тропическото слънце от цветни платнени навеси. Нан Мадол се беше превърнал в популярна дестинация за еднодневни екскурзии. Лодката подмина и един водач, който показваше пътя на няколко каяка, подобно на патица, следвана от малките си.

Остин погледна картата, реши да напусне главната туристическа зона и да свие в един тих канал без изход, от двете страни на който имаше базалтови стени и палмови дървета. В древни времена, Храмът на лекуващите жреци се издигал в края на канала, но сега единствената следа, че някога е съществувал, беше разбъркана купчина колони, подаващи се на около трийсет сантиметра над водата. Остин угаси двигателя, остави лодката да се доближи на няколко метра от руините и пусна котвата.

От водолазния магазин Кърт си беше купил бански костюм с хавайски мотив – огненочервен на цвят с хула танцьорки. Не че беше възхитен от него, но само той му беше по мярка. Той прибра портфейла и телефона във водонепромокаемата торба на оборудването за гмуркане и си сложи компенсаторната жилетка, колана с тежестите, кислородната бутилка и плавниците. След това се претърколи през борда, подаде се отново и махна на Сонг Лий, после захапа мундщука и се гмурна на няколко метра в бавнодвижещата се кафеникаво-зелена вода.

Остин включи водонепромокаемото фенерче, което купи в магазина. Видимостта в мътната вода беше ограничена, но светлината докосна разтрошения базалт, който някога е служил като основа на острова. Кърт заобиколи купчината камъни и после изплува до лодката под наем.

Уитълс беше предположил, че кораловото ядро, поддържащо храма, се е срутило по време на земетресението, разлюляло града, и така сградата е потънала на дъното, а стените са се сринали отгоре му.

Остин отново обиколи с плуване купчината, този път на различна дълбочина и видя един отвор, над който базалтовите колони бяха паднали под ъгъл. Той освети кухината с фенера си. Светлината се разсея, което предполагаше, че зад входа има отворено пространство. Кърт се провря през тесния отвор, простъргвайки кислородната бутилка в базалта.

След като се промуши, Остин освети кухината с фенерчето и видя, че се намира в подобна на пещера камера, образувана при срутването на вътрешните и външните стени. Дори и храмът да не беше разрушен, щеше да остане скрит зад останките на вътрешната стена, която се беше срутила върху и около него.