Клайв Къслър - Медуза

– Къде е той сега?

– Спасителен кораб на флота дърпа останките му към една корабостроителница, където криминалистите ще го огледат по-обстойно. Бяхме твърде заети с грижи за оцелелите, затова ни отне известно време, преди да имаме възможност да проверим какво става с лабораторията. Като не успяхме да се свържем с нея по радиостанцията, погрешно предположихме, че комуникационните шамандури са били повредени и тъй като разполагаме с подводен робот за оглеждане на корпуса, веднага го спуснахме. – Капитанът се доближи до един компютърен екран. – Тези кръгли вдлъбнатини, които виждате на дъното на океана, съвпадат с основата на краката, поддържащи „Селенията”.

– Няма следи от влачене – забеляза Дзавала. – Това показва, че лабораторията е била вдигната, което е напълно възможно с нейната неутрална плаваемост. Можете ли да ми покажете мястото на картата от сателита?

Диксън помоли един от техниците да покаже хибрид от карта и сателитен образ на мястото, което претърсваха.

– Използваме шпионски сателит, който може да различи обект с размер от един метър и да търси инфрачервени излъчвания – каза той. – „Селенията на Дейви Джоунс” се намираше западно от Понпей, между остров Нукуоро на север и Оролук на юг. Начертахме мислени линии между трите острова и кръстихме главната зона за търсене „Понпейския триъгълник”.

– Тези червени квадрати трябва да са зоните, които вече са претърсени – каза Дзавала.

– Точно така. Квадратчетата показват териториите, които са проверени с хидролокатор. Корабите прехвърлят данните си към нашата компютърна мрежа. Ние разграфяваме дъното на океана на квадрати, корабите преминават през всеки един, като се движат успоредно един на друг и след това се прехвърлят на следващия. По този начин проверяваме голяма част от океана за кратко време. Като допълнение, разполагаме със самолети и хеликоптери, които оглеждат повърхността.

– Това трябва да са островите, оградени с червено – каза Дзавала.

– Отново познахте. Варират от средно големи острови, до атоли, не по-големи от палеца ми. Повечето са безлюдни. Заповядахме на хеликоптерите да кацнат на някои от тях и да поговорят с жителите, но никой не е виждал нищо подозрително. Местата, които не можем да достигнем с лодка или по въздух, са проверени много подробно чрез сателитни снимки.

– Мичманът спомена, че сте пуснали радиохидроакустични шамандури – каза Дзавала.

Диксън кимна.

– Отне ни известно време докато разберем, че лабораторията е изчезнала и спуснем акустичните сензори – каза той. – Разполагаме с три подводници, оборудвани с електронни уши, толкова чувствителни, че могат да доловят кихане на риба. Те патрулират по периметъра на триъгълника.

– Наредете им да настроят звуковите си детектори за отличителния шум от руска подводница клас „Тайфун”. Те са много тихи, но може и да уловите нещо.

Диксън изгледа странно Дзавала.

– Мислите, че руснаците са замесени в това?

– Не – каза Дзавала, – но една от техните подводници може и да е. Изглежда, че сте завардили всички изходи. Искам да се върна на първото квадратче. Ще се свържа с кораба на НАМПД, за да видя дали ще ми дадат един подводен апарат, с който да огледам мястото.

– Ще им се обадя – каза капитан Диксън и после добави: – Вече не знам какво да правя. Имате ли някакви предложения?

Дзавала се загледа в обширната територия на сателитната снимка. Флотът се беше нагърбил с тежка, почти непосилна задача. Федерални щати Микронезия се състоят от повече от шестстотин острова, разпръснати на два и половина милиона квадратни километра в Тихия океан. Общата им територия е по-малка от тази на Роуд Айлънд, но ако в това число се включи и океана, държавата заема площ колкото две трети от Съединените щати.

– Добрата новина е, че планът ви за търсене е чудесен, капитане. Ако имахте достатъчно време, не се съмнявам, че щяхте да откриете лабораторията.

– Благодаря. – Капитанът сви очи и каза: – Каква е лошата новина?

Дзавала му се усмихна тъжно.

– Нямаме време!

Пол Траут спря взетия под наем джип до един празен паркинг на четириетажната фабрика, изоставена преди десетилетия, когато текстилният бизнес се оттеглил от Ню Бедфорд. На фона на нощното небе, силуетът на гранитната сграда можеше да мине за реликва от някоя древна цивилизация, ако не беше огромният надпис „Намалени мебели”. Слаба крушка над предната врата осветяваше малка дървена табела: „Антики Бримър, 4-и етаж”.